Настолни игри превръщат лятото в приключение

Жанрът е все по-популярен

Хората играят от хиляди години

Трудно е да се установи кога възникват първите настолни игри, но се предполага, че най-старата е Го. Води началото си от Древен Китай и е спомевана дори от Конфуций. Играе се с бели и черни камъчета върху квадратна решетка от линии. Възможните ходове в играта са много повече от предполагаемия брой атоми във Вселената. Целта е да плениш камъчетата на противника.

Друг пример за древна игра е индийската Чатуранга. Възникнала в Индия, според много историци тя се явява предшественик и на шаха. В наши дни правилата на Чатуранга не са известни, но подобно именно на шаха, и в нея противниците воюват върху квадратна дъска, разделена на 64 полета.

Интересна е историята и на играта Пачиси. Тя възниква също в Индия преди около 2500 години. Интересното е, че според нейните изследователи дори популярната „Не се сърди, човече“ преповтаря правилата ѝ. При това „Не се сърди, човече“ е едва на 110 години и дори знаем името на нейния създател – това е немецът Йозеф Фридрих Шмит. Макар че я възприемаме като детска, играта всъщност е за всякаква публика.

Така пък стигаме до темата за появата на настолните игри в Европа

Пренесени са на нашия континент по време на кръстоносните походи, като първоначално били привилегия за аристократичните семейства. Ян Амос Коменски – родоначалникът на съвременната педагогика, първи разбира значението на игрите в сферата на образованието и възпитанието на децата. В една от книгите му дори има илюстрация на играта Табла, която всъщност е на повече от 5 хил. години. Дъска за табла е намерена например от археолозите в Царските гробници на Ур в Месопотамия. Но според мнозина и нейните корени са индийски.

Голям тласък в развитието на игрите дава хромолитографията. Благодарение на тази печатарска техника изработката на игри става лесно и евтино. Пазарът бързо се ориентира към тях – игри започват да създават издателства като „Милтън Брадли“ в Англия или „Равенсбургер“ в Германия.

Повратна точка в развитието на настолните игри е 1935 г. Тогава американците от „Паркър Брадърс“ пускат на пазара игра, наречена Монополи. Точно тя се смята за първата модерна игра. Първоначално рекламирана като образователна, постепенно се превръща в забавно занимание за цялото семейство.

Всяка година вече излизат стотици и хиляди настолни игри, а играчите стават все повече

Днес пък на пазара всяка година се появяват няколко хиляди игри

Съществуват много интернет форуми и канали, в които играчите обменят информация. Дори производителите на мебели предлагат шкафове, които са предназначени именно за кутиите на игрите. Разпространени са и т. нар. игрални зали – подобни на кафенетата с книги, само дето тук се играят настолни игри.

Игрите компенсират донякъде и пребиваването ни в онлайн реалността. Може да ги докоснем, а докато играем, да говорим с приятели или със семейството си, дори да се скараме с тях, в случай че загубим… Наред с това, те помагат да развиваме въображението си, да взимаме решения или пък да общуваме с другите. Учат ни на тактика, а и да спазваме правилата, които важат за всички.

Ето още от историята на най-популярните игри в наше време

Монополи е замислена първоначално от една стенографка на име Елизабет Магли. Създава я, за да обясни как действа икономистът Хенри Джордж в битката си със спекулантите в началото на миналия век. Подава документи за патент през 1904 г. Името на играта тогава е Landlord’s Game. Вместо да я купуват обаче хората си преначертавали полето и преписвали правилата.

Вече през 30-те Чарлз Дероу променя малко играта и я предлага на „Паркър Брадърс“. Така преродената Монополи изведнъж бива преоткрита от американците. Първоначалната версия се развива в Атлантик Сити, но издателите бързо улавят настроенията на клиентите и започват да произвеждат какви ли не варианти.

Европа лудва по игрите едва през 80-те на миналия век

Така се ражда и една от най-успешните, възникнали на Стария континент – „Заселниците на Катан“. След първоначалния успех в Германия, играта бързо залива не просто Европа, ами целия свят. Тя става и пример за евроигра, при която правилата са лесни, играе се сравнително кратко, между играчите трудно могат да настъпят конфликти, а темите обикновено са свързани с икономиката.

На другия полюс са америтраш игрите. Те произлизат именно от Монополи, а сред другите успешни примери е, да речем, Аркам Хорър. За такива игри е важно да има силен сюжет, допълван често от текстове. Правилата при америтраш игрите са по-сложни и съответно те искат повече време. Колкото повече са играчите, толкова по-интересно е, макар че понякога конфликтите между тях съсипват и удоволствието от играенето.

Скрабъл също е легенда

Дело е на един нюйоркчанин на име Алфред Бътс. Първо я нарича Лексико или Кръстословица, като дори днес по света може да се срещне с какви ли не наименования, но в крайна сметка става дума за едно и също… През 30-те Бътс отпечатва сам първите екземпляри. След войната продава правата на Джеймс Брюно. Именно тогава се ражда името Скрабъл.

Бътс се вдъхновява от кръстословиците във вестниците, но също така и от Едгар Алан По и един негов разказ, наречен „Златният бръмбар“. Там героят трябва да разгадае пергамент със знаци, зад които се крият буквите от азбуката. Така Бътс решава да използва най-употребяваните букви и да създаде с тяхна помощ игра.

Значението на игрите подчертават и немските награди Spiel des Jahres или Игра на годината. Връчват се още от 1979 г. Журналисти, които следят пазара, избират петте най-успешни през съответната година. Една от тях става и игра на годината. Оценяват се идеята, дизайна, изработката, както и правилата. Наградата всъщност е под формата на лого върху кутията на играта. В наши дни то увеличава продажбите многократно. Сред игрите на годината например е Диксит, която вече е модерна класика, макар да съществува от 2010 г.