Лира Литературно-рекламна Агенция
За първи път у нас се появява нещо от Рон Раш
„Пазачът“ е от книгите, които разлистваш първо с любопитство, изчиташ пасаж или два, а умът ти вече търси асоциации с други прочетени истории. Казваш си: „Какво пък, Корейската война – книгата няма да е лоша“… но след няколко страници сюжетът рязко завива и ти вече държиш здраво в ръце „Пазачът“ – в превод на Надежда Розова, а историята бавно покълва в теб.
„Бавно“ в случая е ключова дума, защото обратно на високоскоростните трилъри, с които посвикнахме, 70-годишният американски писател търси съвсем други рефлекси от страна на читателите си. Може би е придобил това умение покрай стиховете, които пише, но по един чудесен начин той оставя време сюжетът да се уталожи така в мислите ни, че и ние като героя му Блекбърн да започнем да отсяваме незначителните неща, подробностите в пейзажа.
Младият мъж е преживял детски паралич и не може да се надява на кой знае какво в живота си… с други думи, изтеглил е късата клечка, но пък притежава и сила, и морал, които се превръщат в най-важните неща по страниците на „Пазачът“.
Рон Раш ни поднася всъщност любовна история, почти класическа – Джейкъб и Наоми се обичат, макар и в една враждебна среда, създавана най-вече от неговите родители. И когато те сключват брак, а тя забременява, сякаш мостовете към семейството му са изгорени. А после идва и повиквателната за Корея…
И точно тук, някак от втора линия, изплува образът на пазача на местното гробище Блекбърн. Умее простички неща – да работи всеотдайно, да е верен приятел… да търси истината. По-трудното е да убеди общността, в която живее, че те са важни.
Роденият в Южна Каролина писател подрежда по един чудесен начин действието, като вплита моралната дилема в достатъчно динамични събития, създава по страниците и едно голямо предателство, като на всичко отгоре ловко подвежда читателя и му дава усещането, че вече знае всичко за сюжета, но след още някоя и друга страница се оказва, че това далеч не е така. Затова и книгата се чете лакомо, на един дъх, като накрая в теб остава прекрасното чувство, че красотата се крие винаги на неочаквани места. А романът е точка в полза на доброто писане и любовта.
Рон Раш е причисляван към много добрите съвременни американски автори – сред наградите, които притежава, са и две отличия „О. Хенри“ за своето майсторство при създаване на разкази
