Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата описва изживяното от авторката в Пражката танцова консерватория, като го надгражда по един великолепен начин. Резултатът е задъхан и завладяващ разказ напълно в тон с дивия ритъм на 90-те – времето, когато Мирженка учи в училището.
Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотици, секс, психически проблеми.
„Балерини“ е книга, която тупти и грее – въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото.
Едно дете израства пред погледите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот.
Авторката всъщност преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йорк, гастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува”, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.
Няколко мнения от читателите на „Балерини“:
„Книгата е направо ужасяваща. Най-вече за родителите на подрастващи деца. Безпогрешно написана.”
„Вече никога повече няма да гледам балета „Лешникотрошачката”.
„Свалям шапка пред смелостта на авторката. За мен това беше невероятно силно читателско преживяване.”
Ето го и автентичния глас на Мирженка Чехова:
„Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения, система от физически и психологични правила. Да, най-вече психологични. И както казва Обал, системата е чумава.“
„О, благодаря ти, болко, че мога да те изпитам, о, благодаря ви, раздрани до кръв пръсти в палците, о, благодаря ти, безкраен глад, че ми позволяваш да опозная себе си!“
