2023-а е под неговия знак
Художникът си отива точно преди половин век – през 1973 г. Макар че точно неговата четка кара времето да тече по друг начин. Така или иначе, настоящата 2023-а е обявена за негова година в света на изобразителното изкуство. А точно той е най-краденият и най-обичаният…
Роден в Малага през 1881-а, Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрисио Руис и Пикасо, както парадоксално звучи цялото му име, прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Оттук и несигурността при произнасяне на неговата фамилия – ако е по испански, ударението пада на буквата „а“; френският обаче го мести в самия край, върху „о“-то… Но както и да го кажем, всички ще ни разберат!
Приносът на Пикасо в света на изкуството е огромен. Достатъчно е да се споменат факти като този, че той се явява бащата на кубизма. Пословична е и работоспособността му. Само картините, които оставя, са над 15 хил.
Непрестанно е в центъра на вниманието и след смъртта си. При това името му присъства сравнително често и в криминалните новини. Негови творби са откраднати например от дома на доведената му дъщеря Катрин Ютен-Блай. Синът му Клод Пикасо също става жертва на измама – електротехник открадва общо 271 творби на баща му, твърдейки, че са му подарък от знаменития художник. Пак във Франция изчезват картина на Пикасо дори от Музея на модерното изкуство – говорим за платното „Гълъб“. Нещо подобно се случва и в Ротердам.
Сред най-абсурдните кражби е тази на портрет на любовницата на Пикасо. Той рисува Дора Маар през 1938-а, а сега стойността на картината е над 25 млн. долара. До смъртта на художника платното остава в дома му, като след това с него се сдобива саудитски шейх, който го окачва в… яхтата си. Именно оттам е открадната картината. Разплитането на случая продължава 20 години.
Но и съседно Скопие има място в криминалната хроника, свързана с Пикасо. Художникът дарява на града картина след земетресението през 1963-а – в знак на солидарност. Бройката на загиналите тогава надвишава 1000 души! Картината обаче остава в днешна Северна Македония едва шест години. Крадецът е задържан година по-късно във Франкфурт. Образът на платното е всъщност на втората съпруга на художника – Жаклин, с която го делят повече от 50 години разлика…
„Герника“ е сред най-известните творби на Пикасо. Рисува картината след унищожаването на баското селище от режима на Франко. Сега е изложена в Музея на кралица София
Музеите, в които има картини на Пикасо, непрестанно привличат тълпи от почитатели на изкуството му. В годината, когато се отбелязва половин век без славния художник, специални събития са акцент в програмата на мадридския „Прада“, парижкия „Жорж Помпиду“, нюйоркския „Метрополитън“. Може би най-близък до нас е виенският „Албертина“ – от 13 октомври там ще е отворена изложба, носеща еднозначното име „Пикасо“. Показани ще бъдат основни творби от всички периоди на художника. Осемнайсет от тях са от собствената колекция на „Албертина“, седемдесет ще пристигнат специално.
А може да разтворим и книга, та да попием още малко от вдъхновението на този синоним на изкуство в съвременния свят – Пабло Пикасо
Сладкото прегрешение Дора
Запознават се през 1936-а и бързо се спускат по опасната плоскост на авантюрата. Лутат се във връзката си, но пък Дора Маар открива чрез това познанство пътя към изкуството. И заради това е интригуваща книгата на Бетина Щоркс. „Дора и Пикасо“ разкрива със силата на художествения текст една от най-големите любовни истории на миналото столетие. Съдбоносна, защото самият Пикасо изразява всяко колебание в душата си именно чрез своите картини. На място е запазена в историята реплика на Дора, която казва, че тя не присъства на нито един портрет, нарисуван от любовника ѝ: „Те са на Пикасо – категорична е. – На нито един не е Дора Маар.”
Още една любовна история
Ан Жирар описва връзката на художника с Ева Гуел – разтърсваща и смъртоносна. Младата шивачка иска да пробие под светлините на прожекторите, като използва дори малко предателство за целта. С художника я запознава всъщност тогавашната му приятелка Фернанда. И той вижда в очите на Ева ново вдъхновение. 30-годишният мъж се впуска във връзка, която ще го изпепели – Ева умира скоро от туберколоза. Всичко това е по страниците на „Мадам Пикасо“.
Синята безнадеждност на Пикасо
Това са всъщност на практика първите години в творчеството му – времето, когато пред него се разкрива светът на Париж. Точно този период, останал известен като „син“, описва в книгата си Люк Джерод Камър. Всичко започва със самоубийството на най-добрия му приятел… и продължава с много размисли за смъртта, старостта, беднотата… Самотни хора, осакатени от живота, тъжни души надничат от платната. Затова и книгата „Пикасо – синият период“ е като буря… Заслужава си!
Времето отлита, но изкуството на художника пуска още по-дълбоки корени, вселява се и в новата епоха, за да докаже универсалността на своя създател. Противоречив, суетен, гениален… всичко е на мястото си, щом говорим за Пикасо.