Един човек може да промени света мъничко – 10 цитата от осъдения Глуховски

09.08.2023 Автори

**Прокуратурата искаше да го вкара в затвора до 2033-а**

Писателят нашумя с критиките си към действията на своето правителство – и стана един от първите, които казаха цялата истина за положението в Украйна. Сега той получи присъда именно за разпространение на лъжи по отношение на руската армия. Ако сметките на прокуратурата бяха излезли докрай, Глуховски щеше да дочака 2033-а в затвора – годината, през която се развива действието в постапокалиптичния му роман „Метро 2033”.

Според руските власти писателят е разпространявал фалшиви записи за положението в Украйна и по-специално за военните престъпления, извършени от руснаците там. Самият той е в изгнание от миналата година и е в списъка за издирвани лица на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация.

Впоследствие и книгите на 44-годишния автор бяха забранени. Книжарниците нямат право да ги излагат на витрините, а библиотеките не ги предоставят за заемане. В такова положение обаче са и други руски писатели, позволили си критика към действията на Москва.

Поредицата „Метро“ остава най-известното от Глуховски. Книгата излиза през 2005-а, като второто издание се появява две години по-късно. За по-малко от три месеца са разпродадени сто хил. екземпляра. През 2009-а излиза „Метро 2034”, а след още шест години се появява и заключителната „Метро 2035”. Други негови успешни книги са „Бъдеще“ и „Здрач“.

Дмитрий Глуховски говори пет езика, като прекарва няколко години в Йерусалим – там учи международни отношения. Работи и като военен репортер в Абхазия. Казва, че голямо вдъхновение за творбите му са Братя Стругацки.

Сега Дмитрий Глуховски живее в неизвестност, а след присъдата тъмните облаци се сгъстяват още над главата му – и неговият живот все повече заприличва на написана от самия него книга

10 ЦИТАТА от ДМИТРИЙ ГЛУХОВСКИ

„Повечето хора вече бяха забравили за някогашната абсолютна власт на човечеството над света, други продължаваха да тъгуват по нея, трети я проклинаха. На кои от тях принадлежеше бъдещето?” („Метро 2033”)
„Историята я пишат победителите, а тук нямаше кой да пише и скоро нямаше кой да чете.“ („Метро 2035”)
„На трийсет и пет собственото ви лице започва да се превръща в memento mori, напомняне за смъртта, което винаги е с вас.“ („Здрач”)
„Какво би трябвало да чувства и за какво би трябвало да мисли човек, осъден на смърт, в нощта преди екзекуцията. Страх? Омраза към палачите? Разкаяние? Вътре в него имаше само пустота.” („Метро 2033”)
„Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото, не можеш да го отместиш много.“ („Метро 2035”)
„Приключенските романи, написани от първо лице, именно затова свършват добре, защото, за да ги напише, главният герой трябва да оцелее. Може да има множество подобни сюжети, чието главно действащо лице загива от ужасна смърт, но историите винаги се пишат от победителите.“ („Здрач”)
„Старателно опитвайки се да фокусира погледа си върху размиващите се думи, Артьом прочете: „МЕТРОТО — ЗА РУСНАЦИТЕ!“, „ЧЕРНИЛКИТЕ — НА ПОВЪРХНОСТТА!“, „СМЪРТ НА ПЛЪХОЯДЦИТЕ!“ Имаше и други, с по-отвлечено съдържание: „НАПРЕД В ПОСЛЕДНА БИТКА ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА РУСКИЯ ДУХ!“, „С ОГЪН И МЕЧ ДА ИЗГРАДИМ В МЕТРОТО ИСТИНСКИ РУСКИ РЕД!“, после още някакъв цитат на Хитлер — на немски, и сравнително неутралното: „В ЗДРАВО ТЯЛО — ЗДРАВ ДУХ!“ („Метро 2033”)
„Истината винаги е и по-проста, и по-зловеща, отколкото хората могат да предположат.“ („Метро 2035”)
„Онзи вълшебен, прекрасен свят бе умрял. Нямаше го вече. И не си струваше да скърби за него през целия остатък от живота си. Трябваше да плюе на гроба му и вече никога да не се обръща назад.” („Метро 2033”)
„Човекът е устроен просто. Зъбните колела в главите на всички са еднакви. Ето тук е желанието да живееш по-добре, ето тук – страхът, ето тук – чувството за вина. А други зъбни колела в човека няма. Алчните ги съблазняваш, безстрашните ги мориш с вина, безсъвестните ги плашиш.“ („Метро 2035”)