Навремето в халетата ѝ работели 500 души
Предприятието отваря врати още през 1892 г. в Екс ан Прованс. За постройката използвали тухли и чугунена конструкция, тъй като много често от такива фабрики тръгвали и големи пожари. Основно се изработвал два вида кибрит – за домакинствата и за пушачи.
Времената обаче се менят – през 70-те години на миналия век „Екс”, както се казвало предприятието, затваря врати. Имало планове за разрушаване на постройките, но местните искат да запазят промишления дух на известния и със средновековните си замъци град.
През 1983 г. възниква идея за превръщането на бившата кибритена фабрика в библиотека. Шест години по-късно преустройството на част от помещенията вече е факт чрез проекта на архитекта Филип Десландс – и стогодишната градска библиотека на Екс ан Прованс се мести от кметството в промишленото пространство. Отделните павилиони на фабриката са запазени – единият от тях е детски отдел, другият – за възрастни, а има и богат музикален раздел.
Други производствени халета заживяват наново през 90-те, като се превръщат в културен център. Достроен е и голям бетонен бункер, чиято задача е да пази ценните колекции на библиотеката.
Самата тя носи името на Жан-Батист Мари дьо Пике – аристократ и запален колекционер на книги. Колекцията си завещава на обикновените хора, като голяма част от нея е в библиотеката на Екс ан Прованс. Затова и посетителите посреща бюст на Жан-Батист.
Друга забележителност е самият вход на библиотеката – видим отдалеч заради гигантски книги, които са знакови за французите, „Малкият принц“ на Екзепюри и „Мнимият болен“ от Молиер
Сега в Екс имат нови планове – до 2025 г. библиотеката ще се трансформира, като вътрешното пространство ще бъде свързано още по-ефикасно. Ще се премести и главният вход. Междувременно пък и клоновете на библиотеката се развиват по модела на централния отдел. Един от тях вече работи в бивш склад за зърно, а друг отваря врати в стара ферма. И всичко това – заквасено с любов към собствената история на този край и книгите.