Чехите Петър Станчик и Галина Миклинова: Българските деца се забавляват, както навсякъде

01.06.2023 Интервюта

Липсват ви Алиса и Капитан Немо?
Ето модерна чешка книга за деца, която ще ви подсети за тези герои

„H₂О и тайната водна мисия“ печели награда за най-добра детска книга в Чехия, а нейните създатели – художничката Галина Миклинова и писателят Петър Станчик са известни в родината си имена, които творят самостоятелно и в тандем. Новата им история е приключенска и образователна едновременно – трима четвъртокласнци се смаляват с помощта на сешоар и хвърчат през домашния водопровод с подводница, направена от градински маркуч, за да осуетят плановете на един луд професор.

Хлапетата Хуго, Хуберт и Офелия кръщават своята банда H₂О по формулата на водата, това са всъщност техните имена, а изобретателността им е напълно приложима, без опасност да нанесете повреди вкъщи, както ни убедиха авторите. Те бяха в София, за да научат и българските деца как да си направят по книгата миниподводница от картон. И аз участвах в този експеримент, заедно с част от хлапетата, които бяха подлудили и очаровали чехите. Много се забавляват, както навсякъде – реагираха и на моята детинщина двамата, преди да се впуснем в това интервю. Разговора водим с помощта на преводача на книгата Красимир Проданов.

Изобретателността от книгата е напълно приложима – без опасност да нанесете вреди въщи

Към Станчик

– Някоя пакост ли ви вдъхнови за „H₂O и тайната водна мисия“ ?

– От малък обичам фантастични истории, особено когато там летяха ракети, балони и т.н., и винаги съм искал аз също да се кача като откривател на такова превозно средство. Понеже не успях, започнах да пиша книги и да измислям герои, които да сбъднат мечтата ми да завладея света.

– Тогава защо потапяте вашите герои в тръбите на домашния водопровод, а не в река или море, с които достъпът до света е по-лесен?

– Водопроводът е идеален за случая, по него може да се стигне до места, към които нито река, нито море текат. Например до тайно място със съкровище. Освен това с кораб и лодка всеки може да плава, а по море само Хуго, Хуберт и Офелия от клана H2О.

– Как ви хрумна те да използват прости неща като сешоар и маркуч, нарочно ли ги държите далеч от съвременните технологии?

– Ако бях дал на децата телефон с интернет, историята просто щеше да е свършила. Тогава те няма нужда физически да ходят никъде и да търсят сами приключения, които с едно движение са в ръцете им.

– Вие в кое историческо време обратно бихте се гмурнали?

– Обичам късното Средновековие, края на 14. в. Тогава са се случвали любопитни неща в чешката история и са живели интересни личности като хуситите. Те са разбили пет кръстоносни похода, били са невероятни бойци. Тогава една епоха е преминавала в друга – започвало е Новото време е и имало удивителни постижения в литературата и архитектурата.

Към Миклинова

– Тъй като г-н Станчик е направил своеобразна енциклопедия, пълна с история, изкуство и с причудливи изобретения, трябваше ли да правите справки как е изглеждало нещо в действителност, преди да го нарисувате, или разчитахте на въображението си?

– Държавният ми изпит е на тема изкуство, така че нямаше нужда да проверявам фактите, но Петър беше включил детайли, които исках да си изясня. Така възникнаха бележки под илюстрациите към основния текст. Защото ако аз не знам нещо, то може да затрудни и самите деца. Не исках те да захвърлят книгата и да ровят в интернет, или да питат родителите си, а веднага да схванат текста чрез рисунките и да продължат да четат. Познавам творчеството на Петър Станчик, затова му се доверих. Разбира се, и аз много се смях и разбрах, че без проблем ще се идентифицирам с неговите герои.

– А ако сравните тази книга с „Чифотядците“, благодарение на които вашето име нашумя у нас…

– Не знам как да ги сравня, освен че героите са такива, че поемат и в образ цялата конструкция на книгите.

– Какви изображения най-много плашат в хубавия смисъл на думата днешните дигитални деца?

– Същите страшилища и чудовища, от които се страхувахме и ние, те винаги ще плашат децата, както и по принцип неизвестното, тъмното или страхът да остават сами. Не искам да подценявам децата в моята работа, възприемам ги като пълноценни хора и се старая да им създам настроението, от което те имат нужда. Когато илюстрирам аз всъщност гледам зад ъгъла и приближавам към тях обстоятелства, които не се виждат в текста.

Към двамата

– Вие за пръв път ли идвате в България?

М.: Не, аз веднъж съм правила една изложба в Чешкия център в София.

С.: Аз също вече съм идвал в столицата ви за представянето на книгата си „Мелница за мумии“ и в град Пловдив, където се изучава бохемистика. Е, водили са ме като дете в курорта Златни пясъци, но то е било отдавна.

– Често българи, които се връщат от чужбина, споделят, че хората тук са намръщени и тъжни. С какво лице ще запомните нашата страна?

М.: Аз срещах само дружелюбни хора, които се усмихват. Ако трябва да нарисувам нещо типично българско, пред един ресторант видях момче, облечено в традиционна риза с фолклорни мотиви, и тъй като тя беше с къс ръкав, забелязах ръцете му – целите в татуировки. Контрастът в този образ ми хареса, ще го запомня, даже исках да се снимам с него, но ми стана неудобно.

С.: И за мен тук има добра енергия. Едновременно са запазени стари паметници на културата и лъха на бъдеще, а българките наистина са прекрасни.

– А ако искам да си направя мумия по вашата книга „Мелница за мумии“ – така, както изработвате с децата подводници?

С.: Заповядайте в Прага, на кръчма. Мумифицирането се извършва там