Начало / Интервюта / Искрен Красимиров: Нека изобличим предателите, за да добием необходимото самочувствие като народ

Искрен Красимиров: Нека изобличим предателите, за да добием необходимото самочувствие като народ

Говорим за Левски и неговия трудно достижим идеал

IMG-20230219-WA0001

Повод е новата книга на д-р Искрен Красимиров, която излиза сега, когато отбелязваме 150 години от обесването на Апостола. Авторът е същински възрожденец на 21 в. – доктор на Нов Български университет, основател на проекта „Незабравимата България“, режисьор, актьор, преподавател, писател, оператор, продуцент, и непримирим родолюбец.

Г-н Красимиров, след първата ви книга „Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи“, вие публикувате друго интригуващо заглавие – „Да предадеш Левски: конспирации, издайници, пари“. Заслужават ли внимание хора, които поругават националните ни символи, не е ли по-добре да не влагаме енергията си в тях и да ги оставим да бъдат забравени?

– Според мен трябва да се учим от историята и да си взимаме необходимите поуки. Крайно време е да посочим предателите, да ги изобличим, за да добием необходимото самочувствие като народ. Втората ми книга разглежда проблема за предателството на Левски не като еднократен акт, а като процес, в който имат пръст всички негови съратници със своите действия или бездействия. Тя е един исторически пъзел, в който се слагат по местата им всички налични факти, спомени и обстоятелства, за да се очертае общата картина на предателството.

Да започнем подреждането на пъзела. 

– Книгата се състои от три части – първата е за фактическите предатели, втората е за идейните, които предават делото на Левски, и последната – за издайниците, които пред съда разказват и това, за което не ги питат. Сред последните е например Вутьо Ветов, който качва директно Левски на бесилото, като разказва за убийството на ратая в Ловеч. Аз свързвам фактическите предатели на Левски с темата за комитетското злато, открито преди половин век в Ловеч, в двора на къщата на поп Лукан Лилов. Кой има и мотив, и възможност да извърши предателството? На този въпрос търсим отговора, а той ни води до серия взаимно свързани събития като арестите в Ловеч, подхвърлените писма пак в Ловеч, посочването на поп Кръстю за предател преди изобщо да е извършено предателството. За първи път тук поглеждаме към съратниците на Левски от друг ъгъл, не като видните националреволюционери, а откъм опакото им на хора, които така и не са дорасли до неговите идеи за борбата, а са били заети с бизнеса си, с търговийките, с личните си комплекси и амбиции. Така са довели Левски до онова неадекватно състояние да загърби основната си работа заради махленски кавги. Всичко това всеки читател може да разбере и да се убеди доколко съм прав, като прочете писмата на Левски от втората половина на 1872 година.

Могли ли са събитията да се развият така, че той да не бъде заловен?  

– От новооткритите преди година-две османски документи научаваме, че нещата с разследването и процеса срещу комитетските хора са могли да се развият по съвсем друг начин, ако задържаните не са издавали наред, ако са си мълчали, ако не са се сочили един друг. Тогава нямаше да се стигне до лавина от арести. В това отношение за пример са ловешките дейци Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. А защо те единствени се държат така – и на този въпрос отговаря книгата. Разказвам още какви капани си е заложил самият Левски, опитвайки се да надхитри събитията и дори самия себе си. Един от тези капани е създаването на централния революционен комитет в Ловеч, за да може да упражнява любимото си вишегласие и как този централен комитет се обърна срещу своя създател. Другият капан който сам си залага, е съсредоточаването на комитетските пари в Ловеч под негов контрол. Именно това, че парите са в Ловеч, го кара преди Коледа да отиде да ги вземе, а как завършва тази история, всички знаем.

Пак ли пари стоят зад идеите, още с какви факти провокирате?    

– Книгата ми разбива няколко мита, свързани с Левски. Сред най-популярните от тях е, че той е изпращал парите, събирани от организацията, във Влашко при Каравелов за купуване на оръжие. Няма обаче нито един документ, който да доказва този факт, въпреки строгата отчетност, която Левски си е водил. Втори мит, който разбивам в книгата е, че Арабаконашкият обир е организиран от Димитър Общи. Да си спомним как го характеризира Левски… Той пише: „Бай Димитър е прост и всичките му дивотии досега му се прощават заради простотията му.“ Ще прочетете кой реално замисля и организира обира! Трети мит – Левски е заловен, защото е направил поредица от грешки по пътя от Ловеч до Къкрина, в това число и при срещата със заптието на Пазимост. Аз доказвам, че докладът на патрула е онова случайно обстоятелство, което съчетано с направеното вече предателство, е довело до организирането на потерята, която е изпратена в точното ханче. А кой и как е направил предателството в Ловеч, отговорът е в книгата.

Защо поколения наред изучаваха поп Кръстю като основен виновник?

– Разкривам кой и кога създава мита, че поп Кръстю е предател на Левски. За това има документални доказателства. Клеветата тръгва от истинските предатели, намира място в Каравеловия вестник, бетонирана е в народната памет от белетриста Захари Стоянов и народния поет Иван Вазов. Но фактически доказателства за предателската роля на попа няма.

Пишете: „Апостола е осъзнавал, че започвайки тази неистова борба, ще подложи на изпитание цял народ, който по някакъв свой начин си е уредил животеца в робската действителност.“ Може ли в това отношение да е допуснал грешки? 

– Разбира се, че е допуснал грешки. Както казваше големият левсковед проф. Иван Стоянов, Левски също е човек като нас, не е безгрешен. Но искам да ви обърна внимание на факта, че той е доведен до състояние на отчаяние и дори обезумяване от действията или бездействията на съратниците си. Нормално е в един момент да започне да греши, той не е робот. Голямата революция, която Апостола иска да извърши, е в главите на народеца. За съжаление, както сам Левски посочва в протоколите от разпитите пред Нарочната комисия в София: „Очакваният резултат не се получи… Българинът желае свободата си, но само я получи в къщата си, на тепсия!“ И за да не издаваме всичко все пак, за да бъде интересно четиво тази книга, ще си позволя да цитирам две крилати фрази, които дават жокер към загадката за предателството – френската поговорка Cherchez la femme (Шерше ла фам – „Търсете жената“) …. и „Тръгнете по пътя на парите“!

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Прочетете още

Jakobs

Росица Якобс за щастието да сме българи: „Хората у нас са толкова чисти!”

Носим в себе си доброта, казва писателката Умрях, за да живея – малцина могат да …