Лира Литературно-рекламна Агенция
Най-красивите стихове за празника
Рождество дойде сякаш неусетно – завъртя се календарът и пак стигнахме до най-късия ден в годината. А след него идват магичните Бъдни вечер и Коледа. Нашият календар изобилства от обичаи, наричания, вярвания тези дни. Централната роля, то се знае, е на Младенеца. Каквото и да правим, търсим неговата светлина. Казано е, че с Коледа се ражда и надеждата…
Хубаво е да забравим тези дни за всичкото бързане и несвършената работа. Често поднасяме скъпа жертва в името на идеалния празник – собственото си спокойствие. А Коледа в крайна сметка не е за „салтанатите”, нито подаръците са толкова важни. Нали самото ни присъствие е най-скъпият дар за другите.
Мечтана Бъдни вечер например е когато сме заедно – честно казано, шепа орехи, мед, уханна ябълка или пък разкошен тиквеник и гърне с боб са най-прелестната празнична трапеза. За да е още по-вкусно и на душата, приготвяме и друг съвършен дар за празника. Това са стихове на наши класици и съвременни автори.
И си пожелаваме здраве, а заедно с това да сме чисти – и като в тези стихове чисто да се отнасяме и с другите
„Коледна песен“ – Дора Габе
Ой, Коледо, мой Коледо!
Прати, Боже, свойто чедо
пак да дойде на земята,
на земята, при децата.
Да пристигнат отдалеко
трима царя със овчаря,
да посрещнат коледари,
да даруват скъпи дари.
„Бъдни вечер“ – Елисавета Багряна
Ненадейно на небето —
в тази съща нощ, огряла
чудната звезда — комета,
хубава, лъчисто-бяла.
И оставили книжата
учените влъхви стари,
и на път подир звездата
тръгнали със скъпи дари.
„Коледари“ – Пенчо Славейков
Низ по село скупом ходят
китни млади коледари –
сиромаси и боляри
с благовестье да споходят,
и наспроти празник честни,
да им пеят драги песни.
Начело им станеника,
той ги стани, той ги води:
не току-така на сгоди,
а където е прилика –
и където подобава
с песни да се слави слава!
„На какво ухае зимата?“ – Мая Дългъчева
Зимата ухае на снежинки
и златисти бабини милинки,
рано сутрин – на игра голяма,
вечер пък – на приказки до мама.
На шейна със пеещи звънчета,
на бъбриви весели джуджета…
Ала ароматът й най-ярък
е на чакан коледен подарък!
„Рождество Христово“ – Асен Калоянов
Зимата дойде отгоре,
там от чистото поле
на небесните простори.
С бели вихрени криле
цяла нощ тя бе лудяла
над земята – най-подир
със една покривка бяла
я обви на длъж и шир.
А под снежните качулки
на къщята в тая нощ,
херувими в златни люлки
пееха със чудна мощ.
Светлото Христово чудо
те вестяваха безспир
и зовеха всички люде
към любов и вечен мир.
