Начало / Интервюта / Мартин Вопенка: Могъщите хора искат да се отделят от света

Мартин Вопенка: Могъщите хора искат да се отделят от света

„Новата планета“ е съвременна антиутопия, която стъпва на библейски сюжет
DSC_1525

Като истински постапокалиптичен екшън се стовари върху скромното ни ежедневие книгата на чешкия писател Мартин Вопенка, изумителен със своя обем от почти 1000 страници, които обаче не се усещат. Защото ни остава само да сравняваме един въображаем свят преди осем години с реалния днес – безконтактно общуване, отчуждени семейства в антибактериална среда, деца, които не са докосвали човек и животно, но командват свръхтехнологии, свят на избрани и отхвърлени от системата… Заглавието Новата планета“ се нарежда сред бестселърите в кариерата на Вопенка – публицист и автор на около 20 книги, носител на престижни награди в детско-юношеската проза, собственик на чешкото издателство Práh, ядрен физик по образование, син на бивш министър на образованието, председател на Съюза на книготърговците и книгоиздателите в Чехия и заклет планинар. Разговорът с него провеждаме благодарение на Краси Проданов, който е и преводачът на този монументален труд.

– Г-н Вопенка, на каква планета ще попадне българският читател с вашия роман?

– Ще се окаже в едно невероятно бъдеще, в което една част от цивилизацията се развива непрекъснато, докато друга се връща назад. Във времето преди технологиите се озовава и главният герой Дан – млад човек, който  по подобие на библейския Йосиф, единствен сред руините на нашата съвременност, ще усети различията между тези светове. Аз имам две любими места в Библията – първото е Еклесиаст, а второто е историята за Йосиф и неговите братя. Това е силно емоционална история за предателство и прошка, затова се вдъхнових да я претворя в далечното бъдеще. Докато пишех, си представях и как би могла да се изкриви съдбата на собствения ми син, с всичките ù неволи и радости.

– Защо на крехка възраст Дан е отхвърлен от своите близки, как да го разберат неговите връстници?

– Новата планета, която обитава семейството на моя герой, е високотехнологично общество – един огромен купол, под който е разположен град с жители, напълно изолирани от външния свят. Някои хора там се раждат като избраници сред останалите и това го определя компютър. Именно Дан е от привилегированите, за разлика от своите по-големи братя, които, естствено, започват да ревнуват. Историята е противоположна на онази, която описах в Спящият град“  – там четири деца от едно семейство се сплотяват, сътрудничат си и се обичат.

– Не е ли очевидно, че нас, днешните хора, ни въвлякоха в сюжета на „Новата планета“?

– Всъщност романът е провокиран от конкретно изявление на Бил Гейтс – преди осем години той каза, че иска да създаде огромна флотилия от кораби и да живее на нея със своите сътрудници. И аз долових у тези могъщи хора, които имат технологиите, парите, властта, желание не толкова да сложат ръка на целия свят, колкото да се отделят от него. Защото те имат неограничени възможности, които не са длъжни да използват за благото на другите, а за свое собствено благо. По отношение на цялостното развитие на света – не съм привърженик на теориите, че задкулисието ни управлява. Дори да се опитат някои, няма да успеят, защото и те са водени от различни интереси, и цивилизацията днес е прекалено сложна, за да може който и да било да я манипулира.

– Не мислите ли, че даваме много власт на децата напоследък?

– По време на пандемията имах точно обратното чувство – че повече се грижим за живота на възрастните хора. И държавата жертва децата в интерес на по-старите хора. Взеха им училището, социалните контакти, въобще не се мислеше какви ще са последствията върху младите. Но те са нашето бъдеще. При срещите си с тях аз виждам много добри неща, разбира се, съгласен съм, че презадоволената ни съвременност ги разглези и те станаха едни такива равнодушни, защото още не са срещнали злото в живота. Въпросът не е да ги пазим прекалено от всичко, нека придобият комплексен опит. Впрочем, участвах в един курс по оцеляване в дивата природа, на който имаше и деца, и трябва да ви кажа, че те се справяха отлично. Всъщност децата могат много повече, отколкото ние предполагаме.

Аз имам две любими места в Библията – първото е Еклесиаст, а второто е историята за Йосиф и неговите братя. Това е силно емоционална история за предателство и прошка, затова се вдъхнових да я претворя в далечното бъдеще

DSC_1424

– Помогна ли ви образованието на ядрен физик, докато създавахте този роман?

– Тъй като учих това насила, дълго време си мислех, че съм пропилял най-хубавите години от живота си. Защото пиша от дете и винаги съм искал да пиша. Двайсет години по-късно астрофизиката стана вдъхновение за мен и ме накара възприемам света по нов начин, а аз съм човек, който жадува за познание.

– Колко популярен в Чехия е жанрът на „Новата планета“?

– У нас все още се смята, че щом пишете за нещо, което се случва в бъдещето, значи сте само фантаст. Литературните критици не гледат на фантастиката като на стойностен жанр, което е грешка, защото благодарение на нея много световни писатели са изразили една дълбоко етична философия. Въпреки това, „Новата планета“ получи широк отзвук, беше наградена, включително се чуха мнения от читатели, че това е най-хубавата книга, която досега са чели.

– А как успяхте да се задържите като издател на чешкия книжен пазар?

– Създадох издателство през 1990 г., защото исках да спечеля пари, за да мога да пиша. Тогава си мислех, че ще са ми достатъчни четири години. Сега, след трийсет години, май съм близо до целта. Вече работя за себе си, но винаги съм възприемал своята издателска дейност като нещо комерсиално. За щастие, мозъкът ми умее да превключва от творчество към бизнес и така час да съм издател, а в следващия – писател.

– Съвременните български автори напоследък разработват теми, свързани с древната ни история, фолклор и митология. Каква е ситуацията при вас?

– Голяма част и от нашата литература се занимава с миналото, чехите са втренчени в своята история, особено в Хусистките войни, или в Карл IV, също във времето на Втората световна война, защото читателите ги искат. В Чехия старите славянски традиции не са толкова модерна тема, за разлика от Словакия, но когато човек погледне класациите у нас, ще види, че там преобладават чешки автори. Например най-продавана в момента е Катержина Тучкова. Просто за един наш издател е рисковано да купува права от САЩ, защото са много скъпи. Ако трябва да платите 40 хил. евро за права на някой чуждестранен автор, това е огромен риск, докато чешкият автор обикновено е доволен и на 1000 евро.

Разговора води  Людмила Еленкова
Снимки: Деница Проданова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image

Авторът на „Сапиенс” предупреди, че идва тъмна ера

Според него ни очакват още много войни Ювал Харари е сред глобалните интелектуалци, чието мнение …