Лира Литературно-рекламна Агенция
99 години от рождението на Жозе Сарамаго
Ако се замислите за името на поне един португалски писател, най-вероятно ще се сетите за Жозе Сарамаго. На 16 ноември се навършват 99 години от рождението на големия португалски белетрист. Сарамаго е роден на 16 ноември 1922 година в малкото португалско селище Азиняга, в семейството на безимотни селяни, чийто първи дом е направен от кал.
Публикува една книга през 1947 година, но после в продължение на 20 години не пише нищо. Изцяло се отдава на писателска кариера, когато е над петдесетгодишен и казва, че преди това не е имал какво да каже. През седемдесетте години Сарамаго се бори срещу диктаторския режим на Салазар и първите му творби са посветени на Португалия, португалските идентичност и история. Става член на Португалската комунистическа партия, на която остава верен до края на дните си.
През осемдесетте години на миналия век издава значими романи като „История на обсадата на Лисабон“, „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикардо Рейш“ и „Всички имена“, а по-късно се появяват и „Двойникът“, „Каин“, „Проглеждане“. Световна слава добива с романите „Евангелие по Исуса Христа“ и „Слепота“. За около четвърт век творчество Сарамаго се превръща в световноизвестен писател, като върховно признание за работата му е Нобеловата награда за литература, която той получава през 1998 година. Към този момент Сарамаго вече е разбунил духовете в католическата църква и Ватиканът осъжда присъждането на Нобелова награда за литература на португалеца.
Може би най-противоречивата му творба е „Евангелието по Исуса Христа“, публикувана през 1991 година. 50 хил. екземпляра от първото издание са разпродадени само за месец, но най-консервативните слоеве на португалското общество се възмущават от популярността на това произведение, тъй като то представя по алтернативен начин библейската история, разказана от гледната точна на Исус Христос. Тогава Португалия оттегля кандидатурата на романа на Сарамаго за Европейската награда за литература. След тази кампания срещу неговото творчество Жозе Сарамаго напуска страната си и отива в изгнание на испанския остров Лансароте.
Никой не може да се сравнява със Сарамаго. Той звучи като мъдрец и невежа едновременно, сякаш не той разказва историите, които разказва. Неговият наратив е колкото древен, толкова и модерен
„Ню Йоркър“ пише за Сарамаго: „Някои от най-големите писатели за последните трийсетина години изпитват наслада от дългите изречения, без да спазват пунктуационни правила – такива са Томас Бернхард, Бохумил Храбал, Роберто Боланьо. Но никой не може да се сравнява със Сарамаго. Той звучи като мъдрец и невежа едновременно, сякаш не той разказва историите, които разказва. Неговият наратив е колкото древен, толкова и модерен.“
Самият Сарамаго твърди, че не е роден за толкова слава, но тя е напълно заслужена.
И накрая, една бележка относно транскрибирането на името на писателя. В България се появява по два начина – Жозе Сарамаго и Жузе Сарамагу. Приемаме Жозе Сарамаго.
