Притежават необикновена база и пълни със скъпоценни издания хранилища
Учебната година започва – първо за децата, после и за студентите, затова темата за библиотеките тепърва ще става все по-актуална. И ако при учениците повечето пъти е въпрос на лично отношение и възпитание в семейството, при бъдещите висшисти посещението на библиотеки сякаш е неизбежно. Всъщност един от факторите да учиш на едно или друго място може да е именно университетската библиотека.
Събрали сме няколко примера за такива учреждения – с вековни традиции и модерно настояще. Просто библиотеки за чудо и приказ
Най-известната е в Оксфорд
Става дума за Бодлиевата библиотека, която е най-важната в Оксфордския университет. В същото време е и сред най-старите в Европа. Заедно с това е втората по големина в Англия – с 12 млн. единици в хранилищата. Носи името на Томас Бодли – дипломат и учен, който през 1602 г. превръща библиотеката в първата публична в Европа. За заслугите си е удостоен и с рицарско звание. Интересно е още това, че от 1610 г. библиотеката получава екземпляр от всяко печатно издание, появило се на бял свят във Великобритания. Пак в Бодлианската библиотека са снимани големи части от филмите за Хари Потър.
Най-древната е в Мароко
Намира се в Университета Карауин, който пък е във Фес. Той е и най-старият на света – логично значи и неговата библиотека да прикрепи едно „най” към името си. Известна е с многото ръкописи, които съхранява. За нейна рождена дата обикновено се сочи 859 г. Така че е нормален и фактът, че в хранилищата на библиотеката има например пергаменти, чиято възраст вече е значително повече от хилядолетие.
Първата европейска е в Болоня
Университетът в италианския град е най-стар на континента ни, като е възпитал истински светила от днешна гледна точка – Данте Алегиери, Николай Коперник, Умберто Еко и много други. Между другото, университетската библиотека там получи правото да се грижи за ценното наследство на Умберто Еко в срок от 90 години. Смята се, че общо библиотеката притежава ок. 200 хил. тома. Начало на ценната сбирка е сложено през 11 в. Починът става популярен в цяла Европа, като скоро след това с университетски библиотеки се сдобиват учебните заведения в Париж, Оксфорд, Кембридж, Прага…
Най-достъпната – в Москва
Може би фактът е в сила именно за Русия и Москва, но от създаването си през 1756 г. библиотеката на Московския императорски университет е с отворени врати за цялото население. Постепенно в хранилищата се събират 10 млн. единици. 400 хил. от тях са обявени за редки. Новата ѝ сграда отваря врати през 1901 г. Читалните в нея са изградени по модела на библиотеката на Британски музей. Същият проект е използван после и за построяване на сграда за нуждите на библиотеката на Академията на науките в Санкт Петербург.
Най-голямата е американска
Сбирката на библиотеката на Университета в Илинойс наброява общо близо 25 млн. единици, което я прави и най-обширна в съвременния свят. Самият университет се намира в Ърбана-Шампейн и се явява нещо като център на илинойската университетска система. Сред възпитаниците му в по-ново време е например режисьорът Анг Лий, но също и легендарният създател на „Плейбой” Хю Хефнър.
Най-странната – в Калифорния
Оставаме в Америка, за да проверим защо наричат Библиотеката Гайзъл „най-дизайнерска в света”. Намира се в Сан Диего и представлява израз на желанието да се подобри грамотността на Земята. Построена е от стъкло и бетон, но във формата на дърво. А на входа посреща студентите с надпис „Чети, пиши, мисли, мечтай!” Името ѝ подсказва, че е наречена на американския класик Доктор Сюс, чието пълно име е Тиодор Сюс Гайзъл. Навремето трупа популярност с творбите си за деца, макар че напоследък и неговият имидж е подложен на силен натиск заради расистки елементи в творбите му.
Има и подземна университетска библиотека
Създадена е като част от Технологическия университет Делфт в Нидерландия. Той е на практика най-старият – основан през 1842-а, а също и най-големият. Самата библиотека е идеално вписана в ландшафта и на пръв поглед е неразпознаваема. Подземните читални са оборудвани с най-модерна техника, а пък онези, които предпочитат естествена светлина, могат да се разположат направо върху обширната тревна площ, която е и… покрив на библиотеката.
Най-екологичната е в Дуисбург
Носи особеното име „Библиосфера”, като хранилищата ѝ са във формата на разсечено на две огромно кълбо. Използва естествените въздушни течения за така важната за книгите вентилация. Всичката светлина вътре също е „събрана” от естествени източници – например слънцето. Самият Университет Дуисбург-Есен е сред десетте най-важни за Германия.
Най-дигиталната – Кембриджката
В хранилищата ѝ има около 9 млн. единици, като до една са дигитализирани. Сред тях са например съчиненията на Дарвин, но също и първата печатна книга изобщо – Библията на Гутенберг. Понастоящем разполага с няколко сгради, като хранилището в град Или например разполага с рафтове, дълги невероятните 100 км. Проектът за дигитализация пък започва в не толкова отдавнашната 2010-а, а първите обработени книги са от сбирките „Основа на вярата” и „Основа на науката”.