Лира Литературно-рекламна Агенция
Разтваряме с любов книгите на рождениците
Имената на седмицата са на световни и родни автори – като Агата Кристи или Хайтов например. По правило избираме хубави поводи да си ги припомним.
Като този, че през 1916-а – на 13 септември, в Ландаф, Кардиф се е родил Роалд Дал. Голям писател безспорно – и като книги, и като ръст, понеже е близо двуметров.
Ето, ако беше станал баскетболист например, сигурно нямаше да можем да се радваме на книги като „Чарли и шоколадовата фабрика” или пък „ГДВ”. Но и ако му се беше случило нещо още по-лошо по време на Втората световна война, пак нямаше да ги имаме.
А казваме „още по-лошо”, тъй като през 40-а година самолетът му се разбива и той дори губи зрението си за някакъв период от време. Слава богу, се възстановява.
И още едно златно име добавяме. През 1890-а, при това на 15 септември, тази така спорна за децата дата, белия свят за първи път вижда Агата Мери Клариса Кристи. Кой знае кои са били орисниците на бебето, но го чака кариера на славна писателка – толкова славна, че получава титлата дейм и орден на Британската империя заради приноса си към литературата. А иначе всеки има различна любима книга от Агата Кристи – но всеобщите симпатии печели детектив Еркюл Поаро, който остава ненадминат вече толкова много години като ум и съобразителност.
И малко българска елегия може да се каже – с други думи, носталгия по онова, което е било.
Николай Хайтов е роден на същия този 15 септември – като Агата Кристи, но през 1919-а. Книгите му са излезли в тираж от над 4 млн. екземпляра. Една от най-известните му книги е „Диви разкази”, които са преведени дори на китайски.
А поетът на града, на грубия и жесток свят на отчуждението, Христо Смирненски се появява в света ни на 17 септември – денят на Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Само дето Смирненски не вижда много надежда в онова край себе си. Неспокойната му душа бързо си отива, като оставя стихове, които хващат за гърлото и днес.
Това са имената на седмицата – преоткрийте ги или пък изберете нова посока… важното е сили да ни дават книгите, които разтваряме
