Лира Литературно-рекламна Агенция
Сред класиците се промушват и съвременни автори
Интернет порталът Entertainment Weekly селектира 20-те най-добри начални и финални фрази от класически романи.
Най-ефектните първи изречения са от “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин (“Всеизвестна истина е, че нежененият мъж, който притежава голямо богатство, има нужда от съпруга.”), “Моби Дик” на Хърман Мелвил (“Викай ми Исмаел.”), “Анна Каренина” на Лев Толстой (“Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни по своему.”).
В първите редици са и “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Спасителят в ръжта на Джеръм Селинджър (“Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфийлд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея.”), “451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри (“Удоволствие беше да се гори.”), “Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, както и “Хари Потър и философският камък” на Джоан Роулинг. Оценени са още уводните думи на Силвия Плат, Дикенс, Тони Морисън, Нийл Геймън (“Книга за гробището”) и други.
В селекцията за най-добри финални изречения попадат „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд („Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.„), „Дългото сбогуване“ на Реймънд Чандлър („Повече не видях нито един от тях освен полицаите. Още не е измислен начин да им се каже сбогом!“), „Фермата“ на Джордж Оруел („Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.„).
В топ 20 са „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, „И изгрява слънце“ на Ърнест Хемингуей, „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Неназовимото“ на Самюъл Бекет.
Сред класическите финали са и:
„Ножът мина на няколко инча от него и той побягна.” („Параграф 22“, Джоузеф Хелър)
„Веднъж да дойде утре, ще намеря начин да спечеля Рет отново. Та нали и утре е ден.“ („Отнесени от вихъра“, Маргарет Мичъл)
„Дълго седях край тях под тихото небе, гледах как нощните пеперуди прехвръкват над изтравничето и камбанките, вслушвах се в лекото шумолене на ветреца в тревата и се чудех дали нещо би могло да смути спокойния сън на тия, които почиват в земята.“ („Брулени хълмове“, Емили Бронте)
„Това е най-най-хубавото нещо, което съм извършил. Това е най-блаженият покой, който някога съм намирал.„ („Повест за два града“, Чарлс Дикенс).
