Начало / Интервюта / Деметра Дулева: Никой не раздава щастие, само защото си сменил държавата

Деметра Дулева: Никой не раздава щастие, само защото си сменил държавата

„Преобърнати съзвездия“ сменя гледната точка в географски и морален смисъл

paris

Деметра Дулева е на път да повтори успеха на първия си роман „Странстващият албатрос“ със своята нова книга – „Преобърнати съзвездия“. Авторката, която е дипломат, и тук отъждествява млада жена от края на соца със събитията в България, които я принуждават да се раздели с всякакви илюзии и със страната си. Последното изречение на този роман – „Автобусът не идваше, но аз не бързах“, служи за отправна точка на цяло поколение – жертвоготовно, дисциплинирано и наивно, както в социалните, така и в интимните си отношения. Траекторията България-Мадагаскар-Франция описва една събда, която пресича житейския път на мнозина, и вярвам, че хората ще се разпознаят в нея.

– Деметра, нещо конкретно ли отключи появата на „Преобърнати съзвездия“, като внезапното обаждане по телефона, с което започва книгата, или текстът отлежаваше след „Странстващият албатрос“?

– Колкото и странно да прозвучи, пишех двете книги заедно. Случи се така, че докато напредвах със „Странстващият албатрос“, заминах на кратко служебно пътуване до Мадагаскар и първите страници на „Преобърнати съзвездия“ се появиха още в самолета. После работата по двата романа продължи паралелно. Така че, конкретното събитие, отключило романа, е пътуването до Мадагаскар.

– На кои „момичета“ е посвещението в началото?

– Основно на моите връстнички, които са израснали при същите обстоятелства и с които споделяме едно и също преобръщане на времето… но също така на всички момичета, които на 16 години са се чувствали като самотни свещи на вятъра и са си блъскали главата в стената до припадък. После с годините се научаваш да стоиш на завет и да заобикаляш препятствията, защитаваш се, но загубваш голяма част от чувствителността и силата си…

– Кое може да преобърне човек повече – това, че е бил зависим от една любов, или че е бил подчинен на една  обществена система?

– Романът разказва за една всепоглъщаща и безусловна любов, която се развива в последните години на социализма в България. Героинята ми е жертва както на любовта си, така и на тоталитарната държава. Но всъщност става дума за нещо много повече от социална среда, става дума за моралния избор, който всеки от нас прави ежедневно. При всички случаи за мен беше важно да възстановя бавното време на миналото и да усетя отново колко е важно в живота да има големи ценностни константи като любовта, свободата, справедливостта, които да определят пътя ти. Затова преобръщането не е в посока нагоре или надолу, плюс или минус, а по-скоро пътуване навътре, преосмисляне, намиране на различно обяснение на случилото се.

Кръстена съм на баба си Митра и на дядо си Димитър. Родът на баща ми произхожда от Одринска и Беломорска Тракия. Предполагам затова родителите ми са избрали най-древния и най-силен вариант на името, чието първоначално значение е било “майката-земя” или “богинята-майка

75224715_10157690460396753_4435643563891490816_n

– Не е ли абсурдно, че българите се ангажират с проблемите си тук, едва когато заживеят зад граница? Освен вашата героиня, показаха го и резултатите от последните парламентарни избори.

– Мисля, че отново можем да говорим за вид преобръщане – в случая, на възприятията. За мен промяната в отношението към родината на българите в чужбина идва преди всичко от развенчания мит за „обетованата земя“. Те тръгват към непознат живот, разочаровани от България, с надеждата да намерят щастието навън. Но бързо разбират, че дори отлично да се реализират, продължават да бъдат чужденци. Никой не раздава щастие, само защото си сменил държавата. Това е голямата дихотомия на емигрантите, да се питат непрекъснато къде е „вкъщи“. Те винаги ще се надяват, че нещо в България ще се подобри, включително с техните усилия отдалеч, дотолкова, че да направи желано завръщането им в родината.

– Защо в „Преобърнати съзвездия“ присъстват страници с цитати, рецепти, бележки като документи, без да са художествен текст?

– Тези страници са гръбнакът на художествения текст, нещо като носещата конструкция на романа. Те са физически фрагменти от живота на главната героиня, частици от нейното минало и настояще. Ние сме изградени от атомите на всичко, което сме преживели. Миналото е оставило следи в нас по същия начин, по който днешните събития, като ковид-пандемията например, ще ни бележат завинаги. всъщност повечето от тези вметнати страници са автентични свидетелства на времето, съхранени в записките на тефтер от 1985 година, който случайно намерихме в един кашон. Този тефтер беше вратата, през която влязох в миналото си и успях да възстановя момичето, което бях.

– Последен въпрос, извън книгата – на кого са ви кръстили Деметра :)

– Кръстена съм на баба си Митра и на дядо си Димитър. Родът на баща ми произхожда от Одринска и Беломорска Тракия. Предполагам затова родителите ми са избрали най-древния и най-силен вариант на името, чието първоначално значение е било “майката-земя” или “богинята-майка”.

Въпросите зададе Людмила Еленкова
Снимки: архив на Деметра Дулева и литературен клуб „Перото“

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

A.Sekulov-portret

Александър Секулов: Бездарните илюзии на мъжа съсипват истинските дарби на жената

С Александър Секулов говорим за новата му книга с двусмислено заглавие – „Жена на вятъра“ …