200 години изминаха от смъртта на Джон Кийтс
Живее само 26 години, като при това все го измъчва мъчителното чувство, че е недооценен. Но в наше време много от стиховете му са се превърнали в класика.
Роден е през 1795-а в Лондон, като е от поколението на популярните Мери и Пърси Биш Шели. Имали и общ литературен агент – Лий Хънт. Никога обаче не попаднал напълно в някой от литературните кръгове в столицата на Великобритания. Критиката се отнасяла резервирано към творбите му, макар и не чак толкова отрицателно. Младият поет обаче винял точно нея и оценките ѝ за влошаващото му се здраве.
Истината обаче била друга – Кийтс показва признаци на туберколоза, пътувайки из Шотландия и Ирландия, като добре знае, че това е семейното проклятие. Заминава за Италия с приятел, но и там смъртта го застига. Датата е 23 феврури 1821 г. Погребан е в Рим, а на надгробната му плоча се чете: „Тук лежи този, чието име е написано във водата”.
Кратичкият надпис е по-силен от всяка биография на поета. Кийтс възприема сам себе си като човек, споменът за който ще се разтвори в дългата човешка история. Искал много да остави някакво наследство за бъдещите поколения, но бил убеден, че не се е справил. А днес негови почитатели от цял свят посещават гроба му…
Тук лежи този, чието име е написано във водата
Най-цитирано от творчеството му пък си остава началото на „Ендимион”, втората му книга. Поемата на Джон Кийтс е в четири части, всяка от около 1000 реда. Въпреки това, поне от днешна гледна точка, за най-зряла негова творба се счита третата му книга, „Хиперион”, публикувана малко преди смъртта на поета. А самите стихове са толкова вълнуващи, че писателят Дан Симънс създава цяла фентъзи поредица, в която „вгражда” образа на поета…
Случило се е немислимото според самия Кийтс! Името му до днес блести във водата и сърцата.