Лира Литературно-рекламна Агенция
Томас Бернхард обърна гръб на родината си Австрия
Роден е преди 90 години, а си отива от света ни на 58, през 1989-а. Оставя странно завещание – забранява сам себе си. Според последната му воля книгите му не бива да се издават в Австрия 70 години, след като умре. Същото важи и за пиесите, които не желае да се поставят родината му.
Актът на Бернхард е повече от символичен – по този начин той се разграничава от държавата, която приживе ненавижда и чиито представители презира. Вместо да я напусне, както прави например носителят на Нобелова награда за литература Петер Хандке, избира да е емигрант в собствената си родина. Сред най-честите му упреци са тези за нацисткото минало на австрийците, за лицемерието и ограничеността, които според него властват в страната.
На практика Бернхард повтаря непрекъснато тези мотиви, като ги превръща в депресивни и дори абсурдни тиради, които разделят читателите му точно на две половини – едната го мрази, а за другата е пример за действие и позиция.
Създава общо 10 романа, четири сборника с разкази, както и 18 пиеси. Творбите му сякаш имат детонатор, който винаги предизвиква взрив в обществото. Пример за това е „Сеч”, която излиза през 1984-а. Институциите в Австрия скандално я забраняват заради обидите, които съдържа. Още по-голям шок предизвиква пиесата „Площадът на героите”, писана по повод 70-годишнината от възникването на Австрийската република. Вместо ода в прослава на страната обаче тя отново обижда австрийците, като по този начин предизвиква силно смущение в съвременниците на Бернхард.
В центъра на творбите си писателят обикновено поставя „духовния човек” – интелектуалец или псевдотворец, вманиачен в собствената си мисия и следващ я до самата си смърт. За една от най-силните книги на Томас Бернхард е смятана „Старите майстори” от 1985-а, както и „Крушенецът”, излязла две години по-рано.
На едно място Томас Бернхард пише, че в Австрия живеят „шест и половина милиона самотни, видиотени и лишени от сетива статисти, които копнеят за своя режисьор.” Думи, които оттекват странно и днес – 90 години след раждането на човека, който се превърна във феномен, защото мразеше да е австриец
