Лира Литературно-рекламна Агенция
Поредният съдебен трилър на Джон Гришам вече е в книжарници „Хеликон“. Предлагаме ви интервюто на автора, дадено наскоро за телевизия Си Би Ес, по повод романа.
Антъни Мейсън, Си Би Ес: Джейк Бриганс се завръща в новия роман на Джон Гришам „Време за милост“. За трети път адвокатът от Клантън, Мисисипи, е в главната роля. Този път Джейк трябва да защитава 16-годишно момче, обвинено в убийството на местен помощник-шериф. Добро утро, Джон, и добре дошъл. Какво те накара да се върнеш към Джейк?
Джон Гришам: Добро утро, Антъни. Добро утро на всички. Иска ми се да можех да съм в студиото при вас в Ню Йорк. Намирам се във ферма във Вирджиния. Прекрасно е. „Време да убиваш“ е любимата ми книга, а Клантън, окръг Форд е любимото ми място, това са любимите ми герои. В нея има много автобиографични елементи. Такива истории обичам да пиша.
А. М.: Леко съм шокиран да го чуя. Написал си 35 книги. Продал си безброй екземпляри – наистина безброй и това е потвърдено съвсем официално, а се оказва, че любимият ти роман е всъщност първият?
Дж. Г.: Така е и има много причини за това. Първо, той е доста автобиографичен. Писах го, без да знам дали изобщо ще бъде публикуван. Работех като адвокат в малък град в щата Мисисипи, не ми беше никак лесно, мечтаех за големите дела. Има много носталгия, когато става въпрос за „Време да убиваш“ и Джейк, а и за всички други герои. Исках да се върна и да продължа да разказвам историите им.
А. М.: В тази книга Джейк е притиснат от съдията да поеме случай, който никак не желае. Минал си през това, когато самият ти си бил адвокат. Възлагали са ти дела, които не си искал, нали?
Дж. Г.: В много от малките окръзи, в малките съдилища няма служебни защитници. И когато е извършено някакво сериозно престъпление, местният съдия е длъжен да назначи за защитник някого от адвокатската колегия. Случвало ми се е, когато колегите не са искали да поемат даден случай, защото е бил наистина труден. Това е история за мъртво ченге в малък град. И нито един адвокат не иска да защитава 16-годишния обвиняем. Джейк също, но се вижда принуден да го направи и постепенно разбира, че ако не е той, няма кой да се заеме със случая. Започва да защитава момчето и семейството му, следва процес.
А. М.: Джон, в момента полицията и съдебната система са изправени пред много изпитания. Изигра ли това някаква роля, когато реши да напишеш „Време за милост“? Промени ли се отношението ти към съдебната система, откакто пишеш?
Дж. Г.: Да, със сигурност. Случи се преди около петнайсет години, когато пишех „Невинният”, документална книга за несправедливо осъден човек. От този момент нататък вече бях по-наясно с проблемите, които съществуват в наказателното правораздаване. Има доста спорни въпроси, писал съм за много от тях и ще продължавам да го правя, защото това наистина ме вълнува. Но когато започнах „Време за милост“, не си мислех за полицията и онова, което се случваше… А и в тази книга няма някаква мистерия. Още в първата глава научаваш кой кого е убил. Въпросът е какво правиш с едно непълнолетно момче, обвинено в убийство, което може да бъде осъдено на смърт. Действието се развива през 1990 г., а по онова време в щатите, където се е прилагало смъртно наказание, е било обичайно да изправят на съд тийнейджъри, заплашени от газовата камера. Книгата разглежда точно този проблем: какво правиш с тези деца, които са извършили ужасни престъпления. Истината е, че самият аз не знам верния отговор.
