Лира Литературно-рекламна Агенция
Човешкото въображение винаги се е вълнувало от загадъчното, от необяснимото, от мистериозното. Но защо повечето загадки остават мистерия и до днес, когато човечеството е достигнало върхови постижения в сферата на технологията и науката?
На пазара вече може да откриете „Големите загадки в световната история”, в което екип от някои от най-изтъкнатите специалисти в своите области си поставят за цел да изследват двайсет загадки, белязали историята на света.
Големи или малки, древни или скорошни, те са представени без самоцелно търсене на сензация, без да се градят безпочвени хипотези. Под редакцията на изтъкнатия историк Жан-Кристиан Птифис в изданието са разгледани двадесет теми, които и до днес предизвикват спорове.
Обединени в четири сфери – археологически загадки, мистериозни изчезвания, загадъчни личности и необясними оцелявания, тези въпроси са вълнували човечеството столетия, а понякога хилядолетия наред.
В изданието ще откриете малко повече за това:
- Какво е Атлантида – дом на трагично загинала цивилизация, която предстои да бъде открита, или метафора, използвана от Платон?
- Торинската плащаница наистина ли е обвивала тялото на Христос?
- Как са издигнати монументалните фигури на Великденския остров?
- Викингите стигнали ли са до Америка далеч преди Колумб?
- На какво се дължи внезапното изчезване на цивилизацията на маите и какви тайни крие неразгадаемата им писменост?
- Кой в крайна сметка се крие зад мистериозния образ на Джак Изкормвача?
- Коя е жената, която стои до Мао в края на живота му и единствена предава неговите думи?
- Къде се намира гробницата на Александър Велики?
- Живял ли е руският император Александър I втори живот като изгнаник в Сибир?
- Кой уби Кенеди, има ли заговор в смъртта на принцеса Даяна, защо има „българска следа” в стрелбата по папа Йоан Павел II?
- Какво се случва с трупа на Хитлер, за който Сталин така и не признава, че е открит от съветските войски?
„Големите загадки в световната история” под редакцията на Жан Кристиан-Птифис дръзва да направи немислимото – да се опита да обясни по рационален и логичен начин вълнуващи събития, превърнали се в истински митове и легенди.
Историята не е нито дълга спокойна река, нито огрян от слънцето хълм, откъдето може да се съзерцава бавното и величествено разгръщане на събитията. Тя е по-скоро, ако продължим с географското сравнение, лъкатушещ път, който понякога прекосява красиви поля, после внезапно се врязва в сенчести, гъсти гори, изпълнени с тайни и загадки, със скрити истини, с приказки и легенди, с измами и невероятни слухове – фалшиви новини, както бихме казали днес, – които невинаги е лесно да се различат.
Жан Кристиан-Птифис
ОТКЪС
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЗАГАДКИ
Атлантида: каква е тайната?
Колко невероятна е историята на Атлантида! Атлантис (на гръцки) е онзи огромен остров, погълнат при катаклизъм, за който говори Платон в два от своите диалози, „Тимей“ и „Критий“. Бил разположен отвъд Стълбовете на Херкулес (за които се смятало, че се издигат от двете страни на Гибралтарския проток) и имал размерите на континент. Разполагал с огромни богатства, мини за ценни метали, изобилна флора и фауна. Многобройните му обитатели издигнали множество частни или обществени свещени паметници. Но скоро законите му били забравени и царете му повели нашественическа политика, възпряна от храбростта на атиняните. Това се случило около 9600 години преди нашата ера.
Още от Ренесанса теориите и хипотезите не престават да се множат. Писатели като Жул Верн и Пиер Беноа се впускат с удоволствие в приключението. В наши дни са предприети костващи много средства подводни проучвания. Къде е бил разположен този остров-континент? При Канарските острови, при Азорските острови, в Сардиния, в Дания, на остров Санторини, в Крит, в Иран, в Монголия или в Бермудския триъгълник? Морис Сартр, голям познавач на древногръцкия свят и елинистичния Близък изток, предлага съвсем различна хипотеза. И тя е твърде убедителна.
Неоткриваемата гробница на Александър
Жан-Ив Каре-Маратре, професор по история и археология на класическия и елинистичния гръцки свят, ни въвлича в напрегнато издирване на гроба, или по-скоро на неоткритите гробове на великия завоевател, умрял във Вавилон през юни 323 г. преди нашата ера. Той отхвърля често споменаваните фалшиви следи като царския некропол във Вергина, Северна Македония (където е погребан Филип II, бащата на Александър) и се опира на малкото достигнали до нас антични текстове на Страбон, Зенобий или Лукан, за да насочи издирването към едноименния град Александрия, където интересни улики позволяват вероятната локализация на последния гроб на завоевателя.
Торинската плащаница: предизвикателство за разума?
Торинската плащаница, наричана неточно „покров“, е една от най-значимите реликви на християнството. На това парче скъпо ленено платно с размери 4,40 на 1,10 метра са изобразени в бледи цветове, вариращи от бежово до сепия, предната и задната страна на разпнат мъртвец, окървавен, бичуван, с всички белези на Страстите Христови (рана от копие на десния хълбок, следи от трънен венец по главата). Дали това е погребалният саван на Исус, както смятат много учени и изследователи, или напротив, фалшификат от Средновековието, каквито са широко разпространените от медиите твърдения на други след противоречивия анализ с въглерод 14 през 1988 г.? Пиер дьо Ридматан, инженер по образование, президент на асоциацията „Покажи ни Твоето лице“, води разследването.
Викинги в Америка?
„Днес вече никой не се съмнява, пише Жан Рьоно, изтъкнат специалист по скандинавска цивилизация и автор на тази глава, в откриването на Америка от викингите, но също и никой не знае със сигурност какво представлява Винланд.“ Къде всъщност е разположена тази загадъчна „Земя на виното“, на житото (дивия ориз) и горите? Каква част от обширния американски континент заема?
Прочутата карта на Винланд, представяща Vinlanda Insula с приблизителните очертания на Северна Америка, съхранявана в Йейлския университет от 1965 г., според някои датира от 1440 г., но продължава да бъде предмет на спорове между учените.
Все пак проучванията на две саги от XIII век, Сага за Ерик Червения и Сага за гренландците, позволяват да се напредне – предпазливо – сред митовете и легендарните разкази, смесващи истини и лъжи. Могат да бъдат направени кръстосани проверки с новите археологически открития.
Маите: катастрофа, катастрофи?
Маите обсебват вниманието на широката публика от средата на миналия век, за което свидетелстват множеството посветени им книги и предавания. Почетният професор по археология на предколумбова Америка Ерик Таладоар, участник в множество разкопки, изследва загадките на тази удивителна цивилизация, родена в началото на първото хилядолетие преди Исус Христос и просъществувала повече от две хиляди и петстотин години. Тази цивилизация, която притежава писменост, но не използва колелото, се разпростира в Мезоамерика и обхваща южната част на Мексико, Гватемала, Белиз, Западен Хондурас и Салвадор чак до бреговете на Тихия океан, от Коста Рика до Никарагуа, или повърхност колкото две трети от континентална Франция, с изключително разнообразие от ландшафти.
Цели райони, забелязани с помощта на аерофотографията, си остават неизследвани. Все още знаем малко за историята на нейните градове (Тикал, Калакмул, Паленке, Мирадор…), за тяхната социална организация, за техните религиозни ритуали, включващи в някои моменти и човешки жертвоприношения. Писмеността на маите, присъстваща на скулптурните паметници, на стелите, на стенописите, на битовите предмети, също не е разкрила всичките си тайни. И в крайна сметка защо и как е рухнала тази цивилизация?
Тайнственият Великденски остров
Писателката, журналистка, есеистка, авторка на биографии на Джеймс Кук и граф Дьо Лаперуз Ан Понс се вглежда в загадките на този странен остров с триъгълна форма, Рапа Нуи, изгубен сред Южния Пасифик, с площ от само 163 квадратни километра. Открит е случайно на 6 април 1722 г., на Великден, от холандския капитан Якоб Рогевен, и заради това е наречен Великденски. Капитанът и спътниците му са поразени от колосалните монолити, осеяли острова и представляващи високи 8–9 метра човешки фигури с дълги уши.
Джеймс Кук, натоварен от английската корона със задачата да картографира региона, слиза на острова на 13 март 1774 г. и прави скици на тези загадъчни моаи. После и Лаперуз на свой ред дебаркира на тайнствения остров. През XIX век там се настаняват мисионери. През 1872 г. младият морски офицер Жулиен Вио (бъдещият писател Пиер Лоти) пренася на „Ла Флор“ една от гигантските статуи, датирана между 1200 и 1500 г. от нашата ера, която днес се пази в музея на кея Бранли. Но загадките на Рапа Нуи си остават. Какво знаем за тази южна цивилизация, за нейните древни вярвания и особено за нейните странни идоли, които, преди да ослепеят, навярно са се взирали във вечността с очите си от корал и обсидиан?
