Лира Литературно-рекламна Агенция
Докато Дейвид Балдачи обикаля Америка, за да представя последната си книга, има нощи, в които не може да заспи. И точно тогава му хрумва нова история. Както обикновено се случва, най-напред се появява идеята за главния герой. Алойшъс Арчър: доброволец във Втората световна война, току-що излязъл от затвора за престъпление, което не е извършил.
Балдачи си мислел, че ще се получи някоя новела, която издателят му да публикува само в електронен формат. Но колкото повече пишел, толкова повече се увличал и така се появил романът „Едно добро дело“.
„Никой не знаеше, че се занимавам с нещо подобно,“ разказва Балдачи. „Но писането ми вървеше и след няколко месеца дадох готовата история на агента ми, който беше впечатлен. После я изпратихме на издателите ми, тяхната реакция беше подобна и изведнъж се оказа, че имаме договор за два романа с този герой.“
„Едно добро дело“ е доста по-различна от останалите книги на Дейвид Балдачи. Всъщност това е първият му исторически трилър: действието се развива в края на четиресетте години на ХХ в. За Балдачи това означава нов герой в развитие (освен Атли Пайн и Еймъс Декър, с които се занимава в онзи момент), както и възможност да изследва следвоенната епоха, която винаги го е вълнувала.
„Баща ми, както и девет мои чичовци, са се били във Втората световна война,“ споделя авторът. „Помня историите, които разказваха. Върнали са се, били са години на преход – хората са пътували и всеки е търсел своята американска мечта.“ Също като Арчър, който обаче се сблъсква с доста предизвикателства по пътя си.
Той е типичен представител на своето поколение – пада си малко сексист, поне първоначално, понякога е прекалено директен, но се вписва идеално в атмосферата, която Балдачи пресъздава.
И въпреки че образът на Арчър се появява съвсем естествено, създателят му казва, че е успял да му вдъхне живот чрез много проучвания за социалната обстановка, събитията, нравите и модата през онези години. Особено вдъхновение е черпел от любимите си филми„Китайски квартал“ и „Големият сън“.
„Гледах отново „Големият сън“ със сина ми. Двайсет минути след началото на филма той ми каза: „Tатко, виж как се отнасят мъжете с жените. Отвратително е. “Коментарът потвърждава, че Балдачи и съпругата му възпитават добре сина си, но и задава контекстуалната рамка за изграждането на главния герой.
Балдачи признава, че с Арчър определено е рискувал предвид движението #MeToo, но трансформацията, която претърпява героят му, е очевидна. А и всеки път, когато започваш нова книга, поемаш риск. И така трябва да бъде, поне според самия Балдачи. За него това е част от отговорността да си писател. „Ако не искаш да рискуваш, ако те интересува единствено да играеш на сигурно и не предизвикваш себе си, тогава най-вероятно не си избрал вярната професия.“
Да предизвикваш себе си – ето къде е ключът към главозамайващия успех на Балдачи. Сигурно е изкушаващо да почива на старите лаври, но това просто не е в природата му. За него е важно не само да е отдаден на занаята, но и да бъде креативен.
Романът „Едно добро дело“ се случва спонтанно и въпреки че е съвсем различен от онова, което публиката очаква, най-запалените почитатели на Балдачи веднага ще забележат характерните за книгите му елементи. А именно стегнатия, но едновременно с това емоционално зареден стил, детайлите, изграждащи атмосферата, герои, които стават все по-живи и убедителни с всяка страница, както и достатъчно обрати, благодарение на които историята препуска напред.
Всичко това изглежда лесно постижимо, но всъщност не е. Дори за голямо име в жанра като Балдачи.
„Страхът е нещо хубаво за писателя – твърди той. – Един от най-добрите съвети, които ми даде Уилям Голдман, беше, че е нормално да се страхуваш до смърт в началото на всеки проект.“
Така се чувства и Балдачи, когато започва „Едно добро дело“. Но пък и усеща свободата да пише каквото иска без никакви очаквания и да се потопи в нещо, което наистина го мотивира да бъде различен.
По материали от The Big Thrill
