Начало / Автори / Димчо Дебелянов: Една прекършена душа, която бди над нас през времето

Димчо Дебелянов: Една прекършена душа, която бди над нас през времето

ORIGINAL-dimcho-debelyanov-01На 2 октомври 1916 г. 29-годишен пада убит в сражение един от най-лиричните и светли български поети – Димчо Дебелянов. Подобно на други велики български творци, жизненият и творчески път на поета е прекъснат без време. Ала като всички тях, чрез нежното съвършенство на стиха си, той остава безсмъртен за поколения българи.

Нека в този ден си спомним трагичния му жизнен път и неповторими строфи с обич и преклонение! И да се опитаме да откриваме и ценим ПРИЖИВЕ подобните нему благословени български синове и дъщери, с които съвсем не толкова често ни дарява съдбата!

 

СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

 

ЕДИН УБИТ

Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада?  
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

 

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА

 

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

 

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА

 

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш пò е свята,

защото трябва да се разделим.

 

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален –

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!“

О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай – пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

 

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежи прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. –

Аз искам да те помня все така…

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!