„Лошите момичета” в литературата

25.01.2012 Класации

След „лошите момчета” в литературата порталът flavorwire.com направи класация и на дамите.

Като се започне от Сафо и се стигне до Алис Уокър – литературата е пълна с рушащи предразсъдъците писателки, твърдят редакторите. Живялата през VІІ в. пр. н. е. поетеса от остров Лесбос скандализира до ден-днешен предимно с творчеството си за хомосексуалната любов. Тя обаче не се е ограничила само с това – ръководила е академия за млади, неомъжени жени, проповядвала е култ към Ерос и Афродита и може да бъде определена като първата „хулиганка” на западната литература.

Скандалната за времето си Жорж Санд (1804-1876), която заменила името си Амантин Люсил Орор Дюпен с мъжко, се нарежда веднага след Сафо. Французойката е автор на дузина романи, кратки пиеси, мемоари и литературна критика, но те не са толкова известни колкото личният й живот, който е докарвал до истерия пуританите. Санд се омъжила на 19, развела се след 9 години и преживяла драматични любовни връзки с мъже като Проспер Мериме и Фредерик Шопен. На всичкото отгоре вечно била с цигара в устата и в мъжки костюм.

Сънародничката й Колет (1873-1954) водила сходен живот, като изключим мъжкото облекло. Тя се омъжила поне три пъти, включително за сина на втория си съпруг. По професия Сидони-Габриел Колет била танцьорка в мюзикхол, а в свободното си време пишела книги за живота на шоу-гърлите и куртизанките от „Мулен руж”. Дамата не пропускала да излага на показ любовните си афери и с двата пола.

Дороти Паркър (1893-1967) – един от легендарните умове на ХХ в., заема достойно място в класацията. Писателка, сценаристка, критик, тя останала в историята с афоризмите си и бурния си живот, завършил с опустошителен алкохолизъм.

Американската писателка от френски произход Анаис Нин (1903-1977) скандализирала с биографията си „Делтата на Венера” и свободното си говорене за еротика, полигамия, психоанализа. Естествено, жена с такива свободни разбирания е нямало как да не попадне в полезрението на мъже като Хенри Милър, Едмънд Уилсън, Гор Видал.

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е известна като майка на френския феминизъм. По-любопитна обаче е връзката й с Жан-Пол Сартр, минаваща за революционна в онези години. Сартр й предложил брак през 1931 г., но тя му отказала и останали любовници до неговата смърт пет десетилетия по-късно.

Депресивната Силвия Плат (1932-1963) не може да се похвали с бурен любовен живот, но попада в класацията заради самоубийството си в разцвета на творчеството си, предизвикано от изневярата на съпруга й.

Американската пънк писателка Кейти Акер (1947-1997) е сред избраните не само заради постмодерния си роман от 1984 г. „Кръв и черва в гимназията”, а и заради това, че той вдъхновява бунтарското движение grrrl. Като малка тя мечтаела да е пират. По-късното й творчество е странно, противоречиво, критично, на места дори порнографско.

Съвременната американска писателка Алис Уокър (родена през 1944 г.) не е скандална в смисъла на Дороти Паркър и Колен, но със сигурност е „хулиганка”. Книгата й „Пурпурен цвят”, която изобличава икономическото и сексуално потисничество над чернокожите жени, предизвика революция. Както и откритото й противопоставяне на Ку Клукс Клан през 60-те. Дамата е активист, борещ се за граждански права, и неведнъж е била арестувана – последно през 2003 г. по време на протест срещу войната в Ирак.