Джими Картър (88) е 39-ия президент на САЩ. Той е преподавал в Неделно училище 30 години, включително когато е бил държавен глава. Картър дава кратко интервю пред publishersweekly.com по повод новите му книги – „През годината с Джими Картър: 366 ежедневни медитации от 39-ия президент”, която излезе в края на миналата година и „Уроци от Библията: Лични размисли с Джими Картър”, която трябва да се появи на пазара през февруари.
Как се наричате: християнин, баптист или предпочитате друг термин?
– Баптист, християнин, вярващ и евангелист. Всички те са подходящи. Аз съм баптистки християнин.
Много хора стават по-одухотворени с възрастта. При вас така ли е?
– Не мисля. Имал съм своите възходи и падения. Моменти, в които вярата ми е била разклатена – когато съм се провалял и излагал. Но все пак вярата запази стабилността си в моя живот.
Имате ли любима религиозна книга?
– Евангелието на Йоан. Много е емоционално.
В книгата си казвате, че е трудно да се молиш понякога. С времето това променя ли се?
– Винаги ми е било трудно да се моля. Най-много го правех, докато бях президент. Особено много в годината, когато иранците държаха заложници. Тогава съм се молил най-често.
Как сравнявате вашите идеи за справедливост и тези в Библията?
– Исус е подавал ръка на презрените, на хората, които са били в нужда, които са страдали. Той е бил евреин, но е дал да се разбере, че Бог е на всички, не само на евреите. Когато се чудим как да се държим, независимо дали сме вярващи или не, трябва да гледаме живота на Христос.
Какво следва?
– Моя Библия излиза. В нея съм направил около 200 коментара за различни пасажи. Имах много време миналото лято и започнах да посещавам Неделно училище. Бях физически неразположен (Картър е имал операция на коляното) и нямах какво друго да правя.
Фото: cartercenter.org и en.wikipedia.org
Свързани заглавия
Томас Джеферсън написал библия, редактирал християнството
Джериес Авад: Щастието е пътуване, а не крайна точка