Лира Литературно-рекламна Агенция
Биографиите на известните показва, че те са и полиглоти
Умението да пишеш се свързва и с това да владееш много езици, показва едно проучване. Интересното е, че то важи с пълна сила за автори, живели в миналите столетия. Тогава единственият начин да натрупаш любопитна информация бил точно благодарение на чуждите езици.
Прекрасен пример в това отношение е Толстой. Класикът на руската литература владеел общо 15 езика. Справял се отлично с английски, френски и немски, четял на полски, чешки и италиански. Знаел също така гръцки и латински. Сред езиците, които Толстой изучавал, бил и българският.
Според архивите Пушкин бил с едни гърди по-напред – изследователите на живота му споменават общо 16 езика, които ползвал големият поет. Типично за онези времена, той също знаел латински и древногръцки. Страстта му към старите езици се проявявала и по отношение на староеврейския или пък старофренския. Изучавал и старобългарски.
Малко по-малко езици владеел Толкин. Научил тринайсет, но на практика надминал Пушкин и Толстой с това, че сам създал езици за своите книги. Иначе знаел и руски, че да ги чете в оригинал споменатите творци, говорел също така почти всички скандинавски езици, иврит и още, и още.
Интересен случай е и създателят на Швейк – Ярослав Хашек. Той умеел общо седем езика, като сред тях били и китайският, и японският.
Антъни Бърджес, авторът на „Портокал с часовников механизъм” на практика създава нов език в своето произведение – с думи от английски, руски, немски, френски и ромски. Самият той владеел 13 езика – между другото, точно толкова, колкото и Джойс.
Списъкът, разбира се, може да е много по-дълъг, но основното, което прави впечатление, е фактът, че писателите използват езиците, за да творят още по-необичайни светове. С други думи, всичко научено за тях се явява като портал към вдъхновението. Затова и чуждите езици по правило се сдобиват с много по-дълбоко значение. Което се отпечатва и в книгите
