Лира Литературно-рекламна Агенция
Шведският писател пише своята „1793” като Умберто Еко
„1793“ е книга за тъмните времена от живота на Стокхолм на фона на подробна градска история от XVIII век, четем в анотацията на многопластовата детективска история. Самият Никлас Нат о Даг пък е журналист и писател. А в това интервю разказва дали му е било трудно да се впусне назад във времето и какво е открил в шведската история.
– Как решихте да станете писател?
– Като бях тийнейджър, шведската сатирична версия на Доналд Дък в един комикс ме запозна с творчеството на поета и композитор от XVII век Карл Майкъл Белман. Белман описва живота на бедните и онеправдани жители на Стокхолм по негово време, като доста често прави това с чувство за хумор и ирония, но в същото време и с потресаваща красота, която караше сълзите да се стичат по лицето ми. Точно тогава научих, че да си писател е най-хубавото нещо, което може да бъдеш – компания на тези, които си нямат нищо и никого.
– Още от началото ли мислехте книгата да бъде мистерия?
– Едно от големите ми вдъхновения беше дебютният роман на Умберто Еко от 1980-а – „Името на розата“. Изчетох го като вълнуваща загадка за убийствата в средновековен манастир. Когато го препрочитах години по-късно, бях изумен да открия, че под привидния първи слой на сюжета се крие още един – заплетен урок по история относно ересите и противоречивата роля на комедийното и смеха в доктрината на католическата църква по това време. Безрезервната ми любов към тази книга ме доведе до решението да опитам нещо подобно: слой детективска художествена измислица за забавление на почитателите на този жанр; следва слой от исторически факти за тези, които харесват това; и слой, зад който се крие характерното за Просвещението мислене и конфликтът между разум и хаос.
Да си писател е най-хубавото нещо, което може да бъдеш – компания на тези, които си нямат нищо и никого
– Защо действието се развива точно през 1793-а?
– В началото на 1793 г. в Стокхолм е избран нов началник на полицията и малкото останала информация за него свидетелства, че е бил честен човек. Това се превръща и в причината за падението му. Администрацията изисква от него да изпълнява поръчкте им, а не да разкрива престъпления и да подобри живота на населението. Той е уволнен и изпратен в изгнание през декември 1793 г. по време на най-студената зима от доста време. Именно неговият мандат стана исторически фон за моята история.
– Имало ли е адвокати, подобни на героя Сесил Уиндж, които са съдействали на полицията?
– Полицията в Швеция по онова време е била сравнително ново явление, създадена 15 години по-рано и не много добре хроникирана. Беззаконието е било доминиращо в повечето части на Швеция. Липсата на организация е дала свобода на хората на правилните места да правят каквото си поискат и ако шефът на полицията е бил честен човек както твърдят източниците, вярвам, че е можел да привлече на своя страна способни консултанти, за да компенсира неефективността на собствената с агенция. Въпреки това със Сесил, аз се впускам в сферата на това, което може би не е напълно невъзможно и за щастие ще бъде трудно да се опровергае.
