Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът смесва страх и романтика
Въпреки че предишните ѝ поредици размиват границите между жанровете и възрастовите категории, сега популярната сред тийнейджърите авторка Сара Дж. Маас издава първата си книга, която категорично определя като роман за възрастни. Градско паранормално фентъзи, което събира демони, паднали ангели и пламтяща романтика, типична за Сара Дж. Маас – това представлява „Дом на пръст и кръв“ от новата ѝ поредица Crescent City. В интервю за „Гудрийдс“ Маас говори за упоритите героини, писането за различна аудитория и последните книги, които не е могла да остави.
– „Дом на пръст и кръв“ е първата ти фентъзи поредица за възрастни. Имаше ли момент, когато реши, че ще пишеш конкретно за тази публика, или идеята за книгата възникна първа и новата публика дойде естествено?
– Идеята за книгата наистина беше първа! Брайс (героят в романа) се появи в главата ми един ден и просто знаех, че тя е в 20-те си години, което постави историята по-скоро в полето на възрастните. Така че не беше точно съзнателно решение книгата да бъде насочена за възрастни, а всъщност самите герои и история го изискаха.
– Кои пет прилагателни би използвала, за да опишеш творчеството си за новите читатели, които не са запознати с предишните ти книги?
– Епично, романтично, изпълнено с екшън, емоционално, забавно.
– Какво беше чувството да пишеш епично фентъзи за възрастни? Имаше ли някаква промяна в процеса ти на писане или в звученето на историята?
– Не беше много по-различно от писането на тийн литература, ако трябва да бъда честна.
Мисля, че съществува погрешното схващане, че писането за млади читатели е по-лесно от писането за възрастни, с което абсолютно не мога да се съглася. Има много отлични фентъзи романи за подрастващи със сложно изградени светове и израстване на героите, които могат да се мерят с всяка друга фентъзи книга за възрастни, която съм чела.
Въпреки че сега мога да си позволя повече псувни, „Дом на пръст и кръв“ имаше почти същия писателски процес и звучене като другите ми книги за тийнейджъри.
– Има ли някои типични за Сара Дж. Маас трикове, които феновете ти могат да очакват в тази книга? Какво мислиш, че ще ги изненада?
– Ха! Не искам да издам нещо от историята, но мисля, че читателите може и да са успели да предвидят някои от обратите в книгите ми – каквито определено има много в Crescent City.
Всяка книга, която пиша, е начин да се изправям и да изследвам различни кътчета от себе си
– Темата, която присъства в много от твоите книги, е за героинята, което открива в самата себе си силата да оцелее. Можеш ли да ни разкажеш малко повече какво означава за теб тази тема и по какъв начин тя се отнася към „Дом на пръст и кръв“?
– Мога да напиша сигурно стотина страници в отговор на този въпрос и всъщност да не успея да предам всичко, което имам да кажа по темата и което тя означава за мен.
Говоренето за това как трудностите на моите героини се отнасят към мен е нещо, което все още ще уча да правя публично, но мога да кажа, че много от уроците, които съм научила от собственото си приключение, са оказали влияние на работата ми през годините – не конкретни събития, а по-скоро чувствата и емоционалното пътуване, през които героините ми са преминали.
Приключението на Брайс в тази книга е особено близко до сърцето ми по много начини. Всяка книга, която пиша, е начин да се изправям и да изследвам различни кътчета от себе си.
– Също така си известна със сложното и заплетено изграждане на светове. Кои са стимулите, които влияят на начина ти на изграждане на въображаеми общества?
– Има много стимули – но най-големият от тях е пътуването. Обичам да пътувам и да откривам нови места, да се срещам с нови хора, обичам да си мисля, че всяко ново място, което съм посетила, е вдъхновило определена част от тези въображаеми светове.
Често откривам, че спомените, които пазя за определено място – аромати, звуци, дори усещането за светлината или вятъра, – ми позволяват да предам определени детайли в работата си и ми помагат да дам живот на този свят.
– „Дом на пръст и кръв“ е началото на поредицата Crescent City. Можеш ли да ни подскажеш нещо за следващата книга? Ще се срещнем ли отново с Брайс и Хънт?
– Следващата книга ще продължи оттам, където „Дом на пръст и кръв“ завърши – и въпреки че за момента определено не мога да издам нищо (все още съм на етап планиране!), със сигурност ще продължа с историята на Брайс и Хънт.
– Има ли автори, преминали от литература за млади читатели към книги за възрастни, които те вдъхновиха за подобна стъпка?
– Наистина съм облагодетелствана да бъда в невероятната група от автори, които сменят аудиторията си в момента, но едни от авторите, на които искрено се възхищавам, всъщност направиха точно обратното: тандемът Кристина Лорен премина от писането на фантастична (и пикантна!) романтика към писането на наистина невероятни романи за млади читатели и балансът, който постигна между тийнейджъри и възрастна аудитория е моят извор на вдъхновение.
– Какви други вълнуващи романтични или градски фентъзи книги ще препоръчаш на твоите фенове?
– Списъкът е толкова дълъг, но в момента ми изскачат няколко: поредицата „Ловец на гилдията“ от Налини Синг, поредицата „Треска“ от Карън Мари Монинг и поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд.
– И за финал, обичаме да питаме авторите в кои наскоро прочетени книги са се влюбили. Има ли някои нови заглавия, които не можеш да спреш да препоръчваш на приятелите и семейството си в момента?
– Като майка на 20-месечно бебе времето ми за четене намаля след раждането на сина ми, но една книга, която наскоро прочетох и абсолютно ме възхити, беше „Змия и гълъб“ от Шелби Махурин. Тя е наистина завладяващо и свежо фентъзи със сприхава героиня, която наистина обожавам.
