Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката ни предлага нова книга и мечтае за Хавайските острови
Новият роман на Колийн Хувър „Премълчани истини“ проследява живота на майка и дъщеря след трагичен инцидент, който ги изправя пред неочаквани разкрития и последици. В интервю за “Гудрийдс” авторката говори за предизвикателството да влезе в главите на героините Морган и Клара и споделя какви са творческите ѝ планове след тази книга.
– Вашите книги често засягат сериозни въпроси, като романа „Никога повече“. „Премълчани истини“ разглежда скръбта, предателството и връзката между майка и дъщеря. Коя част от писането на тази книга беше най-голямо предизвикателство?
– Напрежението в отношенията между майка и дъщеря. Аз имах страхотни отношения с моята майка, когато бях тийнейджърка. Затова не можех лично да се асоциирам с онова, през което преминаваха Клара и Морган.
– „Премълчани истини“ се развива от две гледни точки – тази на Морган Грант и тази на дъщеря ѝ Клара, която е на шестнайсет. Беше ли трудно да балансирате между тях? Първо глави от името на едната, а после на другата ли писахте, или превключвахте между двете?
– С изключение на „Жестока любов“, винаги съм писала книгите си последователно, глава след глава. С „Премълчани истини“ редувах гледните точки, така че имаше много превключвания между мислите на двете героини. Винаги ми е било трудно да съм в главите на своите персонажи и да не проектирам себе си в тях. Затова понякога ми идваше да се скарам на Клара или да разтърся Морган. Но имам чувството, че именно тази книга беше предизвикателство, защото двете героини си приличат, тъй като са майка и дъщеря, затова трябваше да покажа техните прилики, но също и да подчертая разликата във възрастта им и как зрелостта на всяка я отличава в начина, по който реагира на онова, което им се случва.
– Колко от вашия собствен опит като майка или тийнейджър описахте в книгата?
– Предимно заимствах от опита на майка ми със сестра ми. Техните характери се сблъскваха, затова почерпих вдъхновение, представяйки си ги като Морган и Клара.
Винаги ми е било трудно да съм в главите на своите персонажи и да не проектирам себе си в тях. Затова понякога ми идваше да се скарам на Клара или да разтърся Морган
– Твърдите, че не обичате да се ограничавате до един жанр. Когато започвате нов роман, знаете ли в какъв жанр ще бъде, или просто продължавате историята и после виждате как ще се развие?
– Така е, не обичам да бъда ограничена до един жанр и никога не започвам книга, знаейки точно какъв ще бъде той. Понякога завършвам книгата и все още не знам в какъв жанр попада. Опитвам се да се съсредоточа върху това да разкажа историята и после да оставя издателят да реши към коя аудитория да насочи романа.
– Обмисляте ли да напишете още романтични трилъри като „Верити“? И има ли жанрове, в които преди не сте писали и искате да опитате?
– Толкова се забавлявах, докато пишех „Верити“! Бих се радвала да напиша още трилъри. В момента работя върху паранормален романс, който има подобно усещане като „Верити“. Никога не съм мислила, че ще напиша нещо паранормално, но ето ме тук сега и си прекарвам страхотно.
– Вие вярвате в любовта и сте казвали, че „всички книжни гаджета на света не могат да стъпят на малкия пръст на моя мъж“. Как ще отбележите вашата 20-годишнина от сватбата следващата година?
– Надявам се, че най-сетне ще можем да отидем до Хавайските острови. В плановете и на двама ни е, но сме ужасни в организирането. Може би някой друг ще организира пътуването за нас и така то наистина ще се случи.
