Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателката създава чудовища, но се страхува от тях
Мери Пиърсън е писател на пълен работен ден. Тя твори в дома си в Калифорния, където живее със своя съпруг и две прекрасни кучета, порода голдън ретривър. „Измамна целувка“ е първа книга от нейната фентъзи поредица „Хроники на Избавените“ и ако за пръв път чувате името Мери Пиърсън, сигурни сме, че това интервю ще ви накара да разгърнете страниците, написани от тази безспорно интересна жена.
– Разкажи ни за любимото си място за писане.
– Освен бюрото ми имам място с масичка и чадър, в ъгъла на задния двор, откъдето виждам планината Адирондак. Всеки път, щом отида там с лаптопа си, се чувствам напълно откъсната от телефони и всякакви работни ангажименти, с които е свързан един автор. Вече ми е станало навик да пиша единствено на компютър, така че никога не влизам в интернет, когато съм на това местенце. Живея в Сан Диего и ако времето позволява, мога да стоя там цяла година. Понеже обичам откритите пространства, усещането че съм заобиколена от дървета, птички и някое шмугнало се гущерче действа разпускащо и активира ума ми.
– Назови любимото си чудовище от книга, филм, сериал, или който и да било друг източник на попкултурата?
– С риск да се дискредитирам в очите на любителите на чудовища, предпочитам такива с чувство за хумор, може би защото се плаша лесно. Например Пришълеца сериозно ме травмира и като се замисля, почти всички същества, които контролират човешката раса, ме ужасяват – дори фермерът от „Мъже в черно“. Да, много съм мекушава. Така че дайте ми Годзила или Франкенщайн от филма на Абът и Костело от 1948 г.
– Ако трябва да избереш една група или изпълнител, които да изпълнят саундтрака към новата ти книга, на кои имена ще заложиш?
– Дейвид Аркенстоун заради митичното, но също и епично качество на музиката му. Използвах няколко от неговите песни в моята плейлиста, докато писах „Измамна целувка“. А „Еванесънс“ (Evanescence) бих поставила на второ място. Призрачните парчета My Immortal, Hello и Breathe No More улавят точното състояние на духа на главните ми герои.
Научавам по нещо ново с всяка книга. Най-новата ми поредица, „Хроники на Избавените“, ме научи на дисциплина. Това са големи книги и те имат големи крайни срокове
– В какъв вид апокалипсис (зомби, роботи, екологичен или друг) би искала да изпиташ способностите си за оцеляване? И какъв вид апокалипсис не би преживяла?
– Мисля, че нещо подобно на екологичен/технологичен апокалипсис, както в сериала „Революция“. Доста съм сръчна и находчива по отношение на създаване и отглеждане на разни неща. Това, в което определено не бих оцеляла, е зомби апокалипсис. Бих оставила зомбитата да ми изядат лицето и да се свършва.
– Посочи три характерни неща за твоята работа, които би искала читателите да знаят.
– Първото е, че сюжетът и героите избират жанра, не аз. Мога да се захвана с научна фантастика, магически реализъм, сложно фентъзи, или нещо друго, тъй като много от читателите ми са склонни да се закачат за изживяването, без значение от жанра. Никога не си поставям граници в писането, защото знам, че е възможно нещо, което съм отхвърлила, да се върне и да ме захапе по задника.
Второто – все казвах, че няма да пиша поредици; когато приключвах с някой герой и неговата история, значи наистина бях приключила. Грешка! Открих, че обичам необятния пейзаж, който поредиците предлагат. Така или иначе, пиша обширно, а поредиците ми дават идеалната основа за „дълги“ истории.
А третото е, че научавам по нещо ново с всяка книга. Най-новата ми поредица, „Хроники на Избавените“, ме научи на дисциплина. Това са големи книги и те имат големи крайни срокове. Не съм особено бърз писател, така че това означава по-малко дни за почивка за мен. Но се оказа, че е за хубаво. Открих, че ежедневното писане улеснява завръщането към историята.
– Кой език, реален или измислен, би искала да можеше да говориш свободно? И с кого би разговаряла на него?
– Вендански. Това е езикът на едно от кралствата в „Измамна целувка“. Ако можех да го говоря свободно, нямаше да ми се налага да си водя списък на всяка дума и да следя дали използвам подходящата интонация. И разбира се, ако го владеех отлично, можех да подслушвам по-лесно лошите в историята.
– Коя литературна или филмова научнопопулярна технология ти се ще да присъства в нашия свят точно сега?
– Телепортацията, определено. Летищата и мястото за крака пред седалките в самолетите са вид средновековно изтезание 
