Лира Литературно-рекламна Агенция
Пенсионирането е последното нещо, за което мисли сега
Оставаха месеци до избора на Тръмп за президент, когато Стивън Кинг започна да пише една от последните си книги. Но „Институтът“ – разказ за 12-годишно момче, откраднато една нощ от родителите си и затворено в загадъчен институт – може да напомни на читателите за определена имигрантска политика. „Не мога да не забележа прилики между случващото се в „Институтът” и тези снимки на деца в клетки – казва Кинг. – Понякога фикцията изпреварва фактите.”
Това не е първият път, когато книга на Кинг предвещава бъдещето. Романът му от 1979-а „Мъртвата зона” беше за запътил се към президентство човек, напомнящ на Тръмп, който ще причини глобален апокалипсис, ако спечели поста. „Художествената литература е предвиждала Тръмп и преди – казва Кинг, – винаги като кошмар. Сега кошмарът е тук. Но не искам да натрапвам гледната си точка на хората. Не съм Джордж Оруел и тази книга не е „1984”. Не беше планирана като алегория.”
Кинг се обажда от къщата си в Мейн, само няколко седмици след пътуване до Фоксбъроу, Масачузетс, за да види първия си концерт на „Ролинг Стоунс”. („Кийт изглеждаше малко несигурен и в началото просто си вършеше работата, но после избухна.”) Все още се наслаждава на повишения интерес към творчеството му след „То” през 2017-а, който в момента е най-печелившият хорър филм на всички времена.
„Мисля че много деца гледаха минисериала „То” от 1990-а с Тим Къри и им изкара ангелите – казва Кинг. – Нямат търпение да се върнат и да го гледат пак.”
Подобно на „То”, „Институтът” разказва за група деца, които се обединяват срещу неописуемо зла сила. Обратът този път е, че всички те имат телекинетични или психични способности и възрастните, които управляват институцията, ги подлагат на принудителни медицински експерименти. „Исках да напиша книга като училищните дни на Том Браун – казва Кинг, имайки предвид класическия детски роман на Томас Хюз от 1857-а за британски пансион. – Но в ада.”
Книга за деца-ясновидци, борещи се с тайна организация, със сигурност ще предизвика сравнения със „Странни неща”. Който е, разбира се, силно вдъхновен от романи на Стивън Кинг. „Много харесвам „Странни неща”, но дължи нещо на „То” – казва писателят. – Това също е история за деца, които сами са слаби и беззащитни, но заедно стават много силни.”
Дълго преди „Странни неща” или дори „То” деца със свръхестествени способности бяха в центъра на книги на Кинг като „Кери”, „Сияние” и „Подпалвачката”. „Като питчър, който много го бива с бърза топка или слайдър, се връщаш към онова, което преди ти е свършило работа – казва Кинг. – Мисля, че децата са магия. Като млад черпех вдъхновение от собствените ми деца. Сега, когато съм много по-възрастен, използвам внуците си, онова, което виждам да правят и как си взаимодействат.”
„Институтът” може да бъде следващия проект на Кинг, адаптиран от Холивуд заедно със „Сблъсък”, „Другият” и „Романът на Лизи” – плюс седемте филма, които са в процес на разработване. Всички сценарии трябва да бъдат одобрени от Кинг. „Сценариите трябва да бъдат добри – казва той. – Не може да има 19 страници ретроспекции към времето, когато героите са били деца. Искам газ до дупка, колкото се може повече.”
„Филмовата адаптация на „Доктор Сън”, продължението на „Сияние”, излeзe през ноември 2019-а с участието на Юън Макгрегър в ролята на порасналия Дани Торънс. Макар че Кинг ненавижда адаптацията на Стенли Кубрик заради множеството промени в историята, той позволява на създателите на „Доктор Сън” да използват елементи от версията на Кубрик.
„Проблемът ми с филма беше, че е много студен – казва Кинг. – Причината да нямам проблем с този сценарий е, че те взеха част от материала на Кубрик и го направиха по-сърдечен.”
Следващият роман на Кинг, If It Bleeds, излезе през 2020-а и попадна веднага сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс”. Той е продължение на поредицата му за детектив Холи Гибни. „Наложи се да го доизпипам – казва писателят. – Но като цяло е добре.” Вече действа по нов (макар че не е готов да разкрие подробности) и внезапният прилив на интерес към творчеството му е силна мотивация да продължава. „На 71 години съм – казва Кралят, – и много хора на моята възраст са потънали в забвение, а аз получих неочакван късен успех. Носи ми голямо удоволствие.”
Естествено, пенсионирането е последното нещо, за което мисли. „Това е божие решение, не мое – казва той. – Но ще съм наясно, когато му дойде времето. Или ще се сгромолясам на бюрото, или ще ми свършат идеите – онова, което не искаш да направиш, е да се изложиш. Докато продължавам да чувствам, че върша добра работа, не мога да си представя да спра.”
