Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата излиза в първите дни на юни 1949-а с логото на Secker&Warburg
Ерик Артър Блеър, както е истинското име на писателя, израства в Оксфордшър, макар че всъщност е роден в Индия, когато тя е част от Британската империя. На практика не помни нищо оттам, защото майка му се прибира в родината, когато бебето няма и година. Живеят нелошо, но въпреки това достатъчно бедно, че Ерик да няма пари за следване в университет. И ето че пъпната връв си казва своето, защото започва работа на територията на сегашен Мианмар. Точно тук, наблюдавайки начина, по който функционира империята, в него се заражда съпротива срещу всяка система и контрол. Тогава е едва на 19, в Англия се завръща след пет години, но е буквално на дъното. Известно време скита бездомно по улиците, преди да се захване с журналистика. Лека-полека си стъпва на краката и така интересът му към социалната справедливост расте. Решава се и на една кардинална стъпка, като участва в испанската гражданска война. 34-годишният тогава мъж е тежко ранен, при това във врата.
Болестите се залепят за него – и поради тази причина не участва и във Втората световна война. Туберколозата му по това време се влошава, а той започва работа в Би Би Си. Напуска, за да се посвети на една от най-известните си книги – „Фермата на животните”. Според мнозина неназованата империя в нея е Сталинова Русия.
Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила – така звучи мотото на „1984“
Същото се твърди и за „1984”, която се превръща и във великолепна лебедова песен на писателя. Книгата излиза половин година преди смъртта му вследствие туберколозата, която го измъчва дълго. За романа е изписано много – и това, че изпреварва времето си, че е пророчески, че авторът е отгатнал много политически принципи, които времето безпощадно ще донесе…
Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила – това е мотото, под което идеологическата държава в книгата налага контрол. Много от темите и концепциите стават нарицателни и се дават за пример и днес.
Докато в творчеството си Оруел подсказва за своя собствен атеизъм, в реалния живот Ерик Артър Блеър е член на Англиканската църква. Участва в богослужения, като след смъртта му е отслужено и опело. Факт е обаче, че трупа най-много слава точно с политическите си прогнози по отношение на тоталитарните режими и тяхното функциониране в бъдеще. Затова е забраняван, но още повече четен. „1984” има какво да ни каже – дори 71 години след издаването си.
