Общият им брой в момента е едва 70
Изоставени сгради – много от тях занемарени или пък преобразени в барове, магазини, складове и дори обори. Това е печалното наследство от прежната епоха, когато и страната се казваше Молдовска съветска социалистическа република. Само за две десетилетия тогава – между 1970-а и 1990-а, в Молдова отварят врати над 1500 книжарници. По повеля на партията „Луминица” или „Светлинка”, както се казва държавната верига, трябва да има във всеки град и село. Създадена е и специална лотарийна игра със същото име, като улучилите печеливш билет могат да вземат книга по желание от книжарницата. Както ставаше в онези времена, идеята е на генералния секретар на Молдовската комунистическа партия Иван Бодюл като част от плана му в полза на четенето и грамотността.
Разбира се, по онова време идеологията определяла и какво да има по рафтовете – румънската класика например е смятана за буржоазна изживелица и липсва за сметка на млади и прогресивни молдовски автори. В тон с практиката в социалистическия блок, и книжарниците са предприятия, работещи съобразно плановата икономика. Затова и всяка „Луминица“ била длъжна да купува месечно между 300 и 500 книги, които после обикновено били и продавани. Причина за това е и тоталната липса на каквото и да е разнообразие – държавната телевизия излъчва по това време няколко часа дневно, ако има ток, а кината в по-малките населени места прожектират филм само в сряда следобед. Но писател като Владимир Бесляга например казва за цялата инициатива, че е „циничен политически опит да се спечелят молдовските писатели на страната на държавата и да се сложи край на дисидентството”.
Въпреки налаганата цензура и съветизацията на молдовския език – по това време е наложен моделът да се пише на кирилица вместо на латиница, веригата книжарници изиграва своята роля. Много от читателите за първи път хващат в ръка книгите на Жул Верн, Марк Твен и Александър Дюма именно благодарение на „Луминица“. Популярни са и руските детективски романи.
Много от книжарниците са занемарени или пък преобразени в барове, магазини, складове и дори обори
След промяната през 1991-а обаче тиражите на книги в Молдова драматично падат, което прави и разходите много по-големи. Така в страната с население от 3,5 млн. души работят около 70 книжарници. Една от малкото запазени от ония времена е например книжарницата в Леова в южната част на Молдова. Сега обаче се казва Micula Prința – „Малкият принц”, и за да оцелее, е принудена наред с книгите и учебниците да продава сувенири, играчки и дори препарати за почистване.