Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон
Още от времето на Дон Кихот хората, които вземат желаното за действително, минават за непоправими романтици. Постепенно литературата използва психичните проекции на злото и благодарение на него се раждат готическите шедьоври, а в съвременността – чудесни психотрилъри. „Верити“ е от тях. Динамичен и непредвидим, този роман на американката Колийн Хувър показва колко е важно читателят да бъде съпричастен на процеса на писане. Така, заради една книга, нейната героиня Верити се озовова в капан, който неволно сама е заложила, и повлича след себе си куп трагедии.
Тя е писателка, прикована на легло вследствие на катастрофа, а съпругът ù наема друга талантлива авторка да продължи недовършеното ù творчество. Заместничката Лоуен Ашли не подозира, че вместо да получи работен ангажимент, ще се влюби до уши и ще изпълни ролята на поредна изкупителна жертва в дома на семейство хипохондрици. Автобиографията на Верити е разковничето на романа, своеобразна книга в книгата, ключ към ужасно престъпление и доказателство, че страстта не е достатъчна там, където стои нещо премълчано и скрито. Въпросът е може ли литературата буквално да пресъздава реалността, трябва ли личността на автора да покрива героя му, как самозаблудата става осъзната лъжа и защо хората не я разграничават дори когато съсипва живота им. В книгата има смърт и секс, но не те са главното. Когато човек твори, или обича, трябва да намери начин да го изрази. И да подходи с безусловно доверие, в противен случай – умира!
