Открита е през 2013-а и се намира пред Музея на книгите на обсадения град
Точно библиотекарите са смятани за едни от най-големите герои по време на продължилата 872 дни обсада. Дори по време на лютите битки, издателската дейност в града не спира, а библиотеките продължават да предлагат духовна храна на войници или обикновени граждани. Акад. Юрий Колосов, президент на Асоциацията на историците на блокадата подчертава например, че Ленинград преживява блокадата поради това, че се оказва на по-високо духовно равнище от своя противник. А главната причина това да се случи е именно трудът на библиотекарите.
Една от библиотеките, които остават отворени докрай, е Руската национална библиотека в града. В наши дни тя разполага вече с над 10 млн. книги. По време на войната обаче изпълнявала и функциите на казармено помещение, като в читалните били разположени легла. Главна опора в годините на блокадата останали библиотекарите – основно жени, които извършвали и тежки ремонтно-строителни работи, когато се налагало. Температурата в помещенията падала до критични стойности, а вътре често било по-студено, отколкото и навън. За да се спасят ценните книги, е подготвена и евакуация на библиотечния фонд.
Самият Музей на книгите на града под блокада разполага с около 3000 тома, централна тема, в които е именно тежката ситуация. Част от музея е възстановка на вида на библиотеката в ония времена, а също и жилище от военните години.
Нека обаче се върнем във времето и надникнем в ленинградска библиотека по времето на обсадата.