Лира Литературно-рекламна Агенция
На 23 април отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право
Датата не е избрана никак случайно. Приема се, че точно на 23 април през 1616 г. е починал Шекспир и е погребан Сервантес, който си отишъл ден по-рано. Всъщност заради търсенето на символика е прието да се казва, че двамата литературни колоси напускат света на една и съща дата, но в действителност това се случва в два различни дни, защото тогава Испания използва григорианския календар, а Англия – юлианския. Шекспир умира 10 дни след Сервантес, на 3 май по григорианския календар.
Празникът, посветен на книгите, води началото си от Каталуня. Там на 23 април традиционно се отбелязва денят на покровителя на Каталуня свети Георги, а също и празникът на влюбените. През 1923 г. се ражда идеята да се празнува и ден на книгата. Постепенно празникът на влюбените и този на книгата се сливат и днес в Каталуня денят на свети Георги е един от най-важните, а каталунците го празнуват, като си подаряват книга и роза. Любопитно е, че за 2019 г. например десет процента от книжните продажби за цялата година са се осъществил на тази дата, което означава почти милион и половина продадени книги на обща стойност над 22 млн. евро.
През 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Световен ден на книгата и авторското право, като по този начин отбелязва важността на книгите като средство за разпространение на познанието. Сред целите на празника е насърчаването на четенето и поддържане на любовта към книгата.
По този повод ви припомняме няколко съвременни романи, чиито главни герои са пристрастени към книгите, станали тяхна основна цел, спасение и вдъхновение.
Азар Нафизи e сред изтъкнатите имена на съвременната иранска литература. Тя работи като преподавателка по английска литература и един биографичен момент от преподавателската ѝ практика, я вдъхновява да напиша романа „Да четеш „Лолита“ в Техеран“, станал абсолютен бестселър и преведен на 32 езика.
През 80-те години тази смела преподавателка тайно събира свои студентки в дома си, за да четат забранени в Иран западни класики. След установяването на радикалния ислям в Техеран се ограничава свободата на словото, а университети биват завзети от фундаменталисти. Нафизи и нейните ученички свалят забрадките си и се потапят в историите от англоезичната класика, умело преплетени в книгата с личните им истории. Това е роман за свободата на въображението и мечтите, за книгите като упование и спасение в трудни времена.
Преди няколко дена до нас достигна скръбната вест, че чилийският писател Луис Сепулведа, след 48 дни в кома, е починал от коронавирус. Една от най-известните книги на Сепулведа е „Старецът, който четеше любовни романи“. Този роман разказва историята на Антонио Хосе Боливар Проаньо, човек от джунглата, живеещ в Амазонка при индианците хиваро, у когото си събужда неутолима жажда да чете по цели нощи любовни романи, предоставени му от прихождащия в селото зъболекар.
„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак е друга любовна история с книгите. Действието се развива в Германия по време на Третия райх. Историята на малката Лизел започва, когато тя дори не може да чете, но открадва една книга на погребението на братчето си. После се озовава при приемни родители, които укриват еврейски боксьор на име Макс. Той тайно учи Лизел да чете, а щом момичето открива силата на писменото слово, се превръща в крадла на книги.
Вместо заключение предлагаме съвета на Азар Нафизи отправен към ученичките й:
„Романът е преживяване за сетивата от друг свят. Ако не влезете в този свят, ако не затаите дъх с героите и не съпреживеете съдбата им, няма да можете да бъдете съпричастни, а съпричастността е в основата на една книга. Ето как трябва да четете роман: вдишвайки преживяването. Така че започнете да дишате.“
