Иво СИРОМАХОВ
Не е ли сега перфектният момент човек да изживее отново най-великите моменти в световната литература? Вместо да слушате глупави брифинги и да пишете безсмислици в социалните мрежи, изживейте удоволствието на хубавата книга.
Ето моите препоръки:
Джеръм Дейвид Селинджър – „Девет разказа„
Селинджър не е само Холдън Колфийлд. Той е и „Устата ми хубава – очите ми зелени”, и “Идеален ден за лов на рибка-бананка” и “На Есме − с обич и омерзение”. Разказите на Селинджър са парченца съвършенство.
Михаил Булгаков – „Майстора и Маргарита„
И Булгаков е „излязъл от шинела на Гогол“, по думите на Достоевски. В романа му има дяволи, говорещи котараци, вещици и много съветска действителност. Блестяща сатира на сталинските години, която авторът така и не доживява да види публикувана.
„Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!“
Самуел Бекет – „В очакване на Годо„
Предпочитам да чета тази пиеса, отколкото да я гледам. В стотина странички са събрани всички важни въпроси на битието. И прозрението, че „Няма нищо по-забавно от нещастието. То е най-комичното нещо на света“.
Антон Чехов – „Разкази и повести„
Само гений може да каже толкова много с толкова малко думи. Разказите на Чехов са иронични, тъжни и много човечни.
Уилям Шекспир – „Всички 37 пиеси и 154 сонета„
Шекспир ме увлече до такава степен, че в едно дъждовно лято преди 30 години седнах във втора читалня на Народната библиотека и изчетох всичко, което е написал. А преводите на Валери Петров са толкова съвършени, че понякога са по-силни от оригинала.
*Б.ред. Всички препоръчани от Иво Сиромахов книги можете да видите тук.