Лира Литературно-рекламна Агенция
Водещият предлага криминале, мемоари и българска книга
Новинарските емисии врят и кипят покрай COVID–19 и предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV1 и TV+ не прави изключение. Докато рубриката за книги на „Хеликон“, която се излъчваше на живо по двете телевизии всеки четвъртък, попадна под карантина, водещият продължава да разисква наболели теми от всекидневието. Рефлексите му на опитен журналист включват и книгите като медия, затова въпреки натоварената си програма, Веселин Дремджиев успя да ни сподели своите три книжни препоръки.
С маниерите на домошар, който кротко разплита сложни престъпления, героят на Жорж Сименон е любимец на поколения читатели. Всеки, докоснал се до франкофонската вълна в литературата от средата на миналия век, ще оцени и този случай на комисаря Мегре. Тук има фатални жени, личи бохемския дух на писателя, а и не е за изпускане факта, че освен абсолютен работохолик (писал е до 80 страници на ден), Жорж Сименон е бил репортер на криминални случаи, което значи сериозна школовка. Книгата е в превод на Гриша Атанасов.
Чудесен разказвач е Георги Данаилов, особено в тази история за злопополучната къща в село Ковачевица, която описва с толкова любов и трагикомизъм. Човек чете и преживява не просто безвъзвратно отминалото време, но и се замисля за настоящата съдба на всички творци, хора на изкуството, кинаджии и писатели, които все са в сянката на една полуразрушена, но все пак стабилна в основите си България, същинска „Къща отвъд света“.
„Мемоари. Втората световна война“ – том 2
Тъй като мнозина сравняват с война настоящата криза около COVID–19, добре е да си припомним точно втори том от меморите на Чърчил, свързани с Втората световна война, когато той е бил премиер на Великобритания и играе решаваща роля за победата на Съюзниците. Освен че има дълга политическа кариера, която си струва да бъде изучавана, Чърчил е носител на Нобелова награда за литература, а и до днес неговите афорзми са сред най-цитираните. Ето един: „Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията“.
