Лира Литературно-рекламна Агенция
Използвайте ги точно като в Средновековието, че да защитите… библиотеката си
В ония векове създаването на една книга е отнемало години. Писарят е седял, наведен над писалището си, осветено само от естествена светлина – свещите са били твърде голяма опасност за книгите – и прекарвал часове всеки ден, оформяйки букви на ръка, внимавайки да не направи грешка. „Да бъдеш преписвач – разказва един писар, – беше болезнено. Угася светлината в очите, изкривява гърба, смазва органите и ребрата, причинява болка на бъбреците и умора на цялото тяло.”
Предвид огромното усилие, необходимо за създаването им, писарите и притежателите на книги са били силно мотивирани да предпазват творбите си. Използвали са единствената сила, която са имали: думите. В началото и края на книгите писари и собственици са изписвали драматични проклятия, заплашващи крадците с болка и страдание, ако откраднат или повредят тези ценни притежания.
Не са се колебали да използват най-лошите наказания, които са знаели – отлъчване от църквата и ужасна, мъчителна смърт. Откраднеш ли книга, може да бъдеш разцепен от демонски меч, принуден да жертваш ръцете си, да ти избодат очите или да се озовеш в „адски огън и жупел.”
„Проклятията са били единственото, което е защитавало книгите – казва Марк Дрогин, автор на „Анатема! Средновековни писари и историята на проклятията в книгите”. – За щастие са били времена, когато хората са вярвали в тях. Откъснеш ли някоя страница, ще умреш в агония. Не би искал да рискуваш.“
Книгата на Дрогин, публикувана през 1983-а, е най-обстойния компендиум с книжни проклятия, съставен някога. Илюстратор и дизайнер на визитни картички, Дрогин изкарва курс върху готическия шрифт и бива силно впечатлен от средновековната калиграфия. Попада на кратко проклятие, докато прави проучване за първата си книга; открива още и още, скрити в бележки под линия на исторически текстове, написани през 19. век и колекцията му се разраства с проклятия от Древна Гърция и библиотеката на Вавилон до Ренесанса.
За онези историци проклятията са просто нещо любопитно, но за Дрогин са свидетелство колко ценни са били книгите за средновековните писари и учени във времето, когато дори най-елитните институции са имали библиотеки от може би едва няколко десетки книги.
Проклятието за отлъчване – анатема – понякога е съвсем просто. Дрогин открива много примери за кратки проклятия, които бързо изпълняват тази най-лоша заплаха. Например:
Нека мечът на анатема падне,
ако някой тази книга открадне.
Si quis furetur,
Anathematis ense necetur.
Ако иска нещо по-сериозно, писарят може да заплаши с „анатема маран-ата” – маран-ата означава „Господ иде” и служи за подсилване на заплахата от отлъчване. Но проклятията са можели да бъдат и много, много по-подробни. „Най-добрата заплаха е онази, която ти казва в подробности каква физическа мъка те очаква. Колкото по-изобретателен е писарят, толкова по-фини детайлите…“ Ето едно такова:
„Ако някой вземе тази книга, нека умре смъртта;
нека бъде изпържен в тиган; нека епилепсията и
треската го повалят; нека бъде потрошен на колелото* и
обесен. Амин.”
Или дори още по-подробно:
„За онзи, който открадне или заеме и не върне
тази книга на притежателя ѝ, нека се преобрази в
змия в ръката му и го разкъса. Нека бъде повален
от парализа и всичките му органи поразени от болест.
Нека страда от болка, плачейки на глас за милост и нека
няма край на агонията му, докато ѝ дава глас.
Нека книжни ларви изядат червата му в почит към
червея, дето не умира**, и когато накрая поеме към
последното си наказание, нека адските огньове го
погълнат завинаги.”
Книгата на Дрогин съдържа десетки такива проклятие и той събира още десетки за второто издание, което така и не е публикувано. В своето копие на книгата все още държи плик със старомодни каталожни фишове, пълни с проклятия.
Събирайки проклятия, Дрогин започнал да открива такива, които се повтарят. Не всички писари са били достатъчно изобретателни, че да напишат свои собствени. Ако търсите добро, сериозно книжно проклятие, което да ви служи в различни ситуации, опитайте това. Покрива основните провинения и макар че не е толкова заплашително като червеи, ядящи вътрешности, ще свърши работа:
„Нека който открадне или изгуби тази книги, или я обезобрази, да бъде отлъчен от тялото на църквата и сметнат за прокълнат.”
====
* Средновековен уред за мъчения
**Евангелие от Марко, 9:44: „дето червеят им не умира, и огънят не угасва“
