Даниел Ненчев: Светът не е такъв, какъвто го заварихме преди 30 години

10.02.2020 Интервюта

„Идеи без граници“ събира 30 интервюта с известни наши творци

Даниел Ненчев е журналист и връстник на Прехода. Познаваме го от „Егоист„, „Дневник“ и „Капитал„, като водещ в „Дарик радио“ и „Денят започва с култура“ по БНТ 1, а в момента и с авторското му предаване „Мултимедия“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Неотдавна излезе неговата книга „Идеи без граници“, в която той събра 30 интервюта с известни наши творци. Сред тях са писатели, актьори, режисьори, художници, певци и композитори, като Александър Морфов, Самуел Финци, Теди Москов, Веско Ешкенази, Недко Солаков, Павел Койчев, Капка Касабова, Илия Троянов, Димитър Динев, Алек Попов, Йордан Камджалов, Ясен Гюзелев и други, все разпознаваеми имена, чието творчество надхвърля мащабите на родното ни културно пространство. Срещнахме се с Даниел Ненчев, за да ни разкаже повече за своя проект.

– Респектиращи личности виждаме в „Идеи без граници“, а на кои хора ще им бъде интересно да четат за тях?

– Книгата е за хора, на които може да послужи, от една страна, за вдъхновение, от друга – да се почувстват част от общност, защото и българският културен код може да бъде универсален, и на трето място, да си дадат сметка, че 30 години след началото на демократичните промени в България, имаме за какво да се поздравим. Да си кажем, че в този преход, който винаги коментираме в негативен аспект – с фалитите, противоборството, антагонизма, нищетата, има хора, които са успели със своя талант, чрез постиженията на своя дух, чрез своите идеи да създадат смисъл за други хора по света.

– Но повечето хора, които вие интервюирате, са извън България, как това би мотивирало младите да останат тук?

– Разбирам нюанса в този въпрос, всички преживявяме травматично факта, че над 2 млн. българи са напуснали сраната ни и наистина е важно как подхождаме към младите и през тези истории в книгата включително. Но светът не е такъв, какъвто ние го заварихме преди 30 години или какъвто ни се откри, когато станахме член на Европейския съюз. Светът е на един клик разстояние, вече можеш да си купиш билет за най-страхотните места в Европа, или за където и да е, и това да става лесно и дори да не е много скъпо. Фактът, че може да пътуваме свободно, промени концепциите за граници. Вече България все повече не се мисли в тези граници, които някога са били стени. Хората или трудно са напускали страната, а които са успявали, са обявявани за невъзвращенци, други са били убивани, като писателя Георги Марков. Нищо от тези времена не е същото. Ако човек иска да се върне заради близките или за да помогне на държавата си, той ще го направи. Ако иска да е полезен за другите – може да го прави от всяка точка на планетата. Ако иска просто да си уреди живота – дали ще е тук или другаде – няма голяма разлика. Но време е да си кажем, че България е навсякъде по света, където има българи.

– Интересно е, че мнозина от вашите събеседници отдавна се възприемат като творци на съответната държава, в която работят.

– Неслучайно съм нарекъл книгата „30 интервюта със световни артисти от България„, а не „български артисти„. Защото когато надмогваш ограниченията на държавата, на народността си, ти можеш да бъдеш френски, немски, европейски артист, канадски, световен артист.

– Кой разговор никога няма да забравите или е свързан с особено силни емоции?

– Веднага се сещам за Кристо, защото беше много трудно да стигна до него. С различни уговорки се случи това интервю. Направихме го по скайп, в БНТ, в студиото на „Денят започва с култура„, което водех по това време. То беше за „Капитал„, поискаха да е за печатна медия, аз обаче исках да го дам и за широката аудитория на БНТ 1. Цялата технология, драматизмът дали ще се свържем, дали ще се чуваме, като говорим на английски, дали ще се разберем, беше много вълнуващо. Кристо даде едно единствено интервю тогава, по повод изложбата му в България, в Софийската градска художествена галерия, и екипът на Кристо избра мен за журналиста, който да направи интервюто. Беше и отговорност, и емоция, защото той е най-любимият ми артист в света. Преживявал съм негови произведения, например „Плаващите кейове“ в Италия, където милион и двеста души също се докоснаха до това вълшебство – да ходиш по вода. То е повече от изкуство, това е проект, който събира много неща в себе си – от водата и планината до лебедите и усмивките. Интервюто с Райна Кабаиванска пък е едно от последните, които направих специално за тази книга. Тя е човек с извънмерна енергия, който ме посрещна така, все едно се познаваме отдавна. Очаква те с комплимент, накрая те изпраща с усмивка, тип „благодаря за мъчението„, но ти знаеш, че този разговор е бил един от най-смислените, защото си разбрал много неща за изкуството, за операта или как един артист трябва да съществува в свят като този. Например Райна Кабаиванска е била вербувана и от американци, и от руснаци, но е устояла. От нея чух и едно от най-хубавите определения за свободата, че „свобода е липсата на страх„. Много са вълнуващите интервюта, с Васко Василев, когото наистина обичам, с Георги Господинов, към чиято литература и възгледи не крия, че съм пристрастен. В книгата са събрани например няколко интервюта с него, за различни медии.

– Кое за вас беше водещото в отговорите на всички артисти, за да ги съберете заедно?

– Повечето интервюта са след много подготовка или са плод на часове разговори, и то не само от една среща. Оставих неща, които мисля, че са непреходни – разсъждения, възгледи, мисли за вдъхновението, за смъртта, за любовта, за щастието. Теми, които са повод за размисъл, не са злободневни и си заслужават да влязат в една книга.