Лира Литературно-рекламна Агенция
Кратък преглед на авторите, които ще четем и след развода
Британските писатели трудно могат да бъдат разделени от потока на европейската литература – още повече, че много жанрове са такива, каквито са днес, именно благодарение на тях. Пък и писателите от Острова са в основата на това литературата да се превърне в изключителен културен феномен. Достатъчно е да споменем няколко имена – Уилям Шекспир, Оскар Уайлд, Джордж Оруел, Томас Харди… Списъкът всъщност може да е много дълъг, но именно Великобритания с нейното джентълментство и особен хумор е онази пикантна щипка в живота, без която трудно ще минем! Даже сега, като е извадена от употреба в Европейския съюз, срещата с културата ѝ ще става още по-ценна и желана. Мечтаем си именно след Брекзит английското възпитание и точност отново да се превърнат в мерило за отношенията помежду ни. Така, както го прави например Падингтън в историите на Майкъл Бонд, които той съчинява уж за деца. И макар че идва от Тъмно Перу, мечето бързо прегръща всички положителни качества на културната среда, в която живее.
А тази култура стъпва на един наистина много здрав стълб, какъвто е Шекспир. Ако искаш да разбереш британската душа, истината е някъде там, в пиесите и сонетите му. Между другото, макар и „небританска” по характер, „Ромео и Жулиета” в ново издание и с класическия превод на Владимир Свинтила ще зарадва съвсем скоро почитателите на изкусния бард.
Британците развиват своето отношение към политиката и културата буквално векове. Затова и гении, какъвто например е Чърчил, могат да се родят само на такова място. Точно сър Уинстън създава един монументален труд, който посвещава на родната си страна. „Раждането на Британия“ започва преди Христа и стъпва върху историческо развитие, което показва каква мощ крие народът му. Съвсем откровено обаче политикът-хроникьор описва и трагедиите, трудните дни, слабостите, които в крайна сметка са направили британците това, което са.
А именно, градина от блестящи умове, които могат да пресъздадат живота по много различни начини. Да вземем например Оскар Уайлд, който всъщност е роден в Ирландия – в преследване на абсолютната свобода, той смъква морала от пиедестала му, за да покаже на всички, че всъщност отдавна е прогнил. Именно развенчаването на традиционните представи е в основата на бляскавия му успех.
Може да се каже, че точно противоречията хранят Мъгливия Албион – доказателство е скорошната история-истерия с Хари и Меган. Но британците имат лек за всичко и това е техният хумор. Ненапразно са нация, родила невероятни хумористи като Удхаус или пък Джером К. Джером.
Пък и е казано, че народ, който има силни жени, го чака само добро бъдеще. Списъкът с представители на нежния пол, които са символ на сила и изобретателност, ще е дълъг, когато става дума за тази страна. В писането е същото – именно Великобритания ражда явление като Агата Кристи. За нея се твърди, че е най-известният писател за всички времена, а в продажбите я изпреварва единствено Шекспир.
Далеч преди нейното време пък се появява една Джейн Остин. Дори тогавашното общество – в края на 18. век, е впечатлено от таланта ѝ, а днес може да говорим просто за истински културен феномен.
Но и за самата Джейн Остин може да се каже, че има днес своите наследници. Дж. К. Роулинг също създаде история, а вековните библиотеки на Острова пък родиха и явление като А. С. Байът – книга като „Обладаване” например след 200 години сигурно ще е това, което е за нас „Разум и чувства” днес.
А на съвременната история на Великобритания може да погледнем и така – 1984-а вече се е случила, пророчествата, изречени от Оруел, са се сбъднали… Но какво има отвъд тях, способна ли е една държава да потъне отново в своя… сън в лятна нощ, в който стойностите пак са си на мястото, а да пишеш с британски акцент… добре прието навсякъде по света.
Всички говорят за Великобритания – вижте книгите, които превръщат една от най-стойностните литератури в света просто в незаменима
