Ирена Григорова: Ние сме наследници на първата човешка цивилизация

30.12.2019 Интервюта

„Прастари времена“ е пълна с необикновени същества и изненадващи разкрития

Ирена Григорова е репортер, автор и водещ на рубриката „Мистичната България„ в предаването „Преди обед“ по bTV. Решихме да изпратим 2019 г. с нейната книга „Прастари времена“ като контрапункт на бъдещето, а и защото тя ни убеди, че въпреки сегашния етап на развитие на науката и технологиите, почти нищо не знаем за света около нас преди хилядолетия.

– Приказна или историческа реалност пресъздаваш в „Прастари времена“?

– Още от малки знаем, че когато един разказ започне с „Имало едно време“ или „Имало в прастари времена“ става въпрос за епохи или герои, които не са съществували наистина. Така започват приказките за лека нощ, митовете и легендите. Времето, в което изследвах тези митични времена и техните обитатели, намерените писмени и косвени източници обаче, ме кара да смятам, че „епохата“ наречена прастари времена е напълно реална и се простира не в определени години, а в начина ни на възприемане на света.

– Що за създания са тези, които описваш – крилати юнаци, великани, птицехора, исполини? Обикновено свързваме летенето на същества извън нашите земни представи с ангелите…

– Ангелските йерархии са един от начините за възприемане на тези божествени създания. Той е най-близо до нас, защото сме християни и заобикалящата ни среда ни ги показва така. Крилатите юнаци, птицехората и исполините обаче са познати на нашата култура много отпреди това. Етнографските изследвания, археологическите открития и историческите документи ни казват, че те са обитавали земите ни още в преди Потопа. Такъв е случаят с археологически обект „Юнаците“ до Пазарджик. От години археолозите правят проучвания там и днес знаем, че това е най-старият град в Европа. Съществувал е преди повече от 8000 години. В този най-стар град е засечен първият култ към птицехората. Намерени са над 100 артефакта, свързани с птици. Някои от тях са просто на птици, някои са с човешки глави и птичи тела, а през този сезон археолозите намериха и фигурка с две човешки глави и птиче тяло. Явно знанието за съществуването на такива същества датира от най-дълбока древност и устойчиво се препредава през хилядолетията.

– Дали целта е била те да всяват страх от позицията на по-висока йерархия, или чрез тях да се сведе божественото до човешкото?

– Тук вече отговорът е доста разтеглив. Такива същества има във всички световни митологии. Само че гледната точка към тях е различна на различните места. В Библията те са прегрешилите Божии синове, в гръцката митология са богове, при траките са прародители, в прабългарските епоси носят божествена кръв и могат да са и безкрайно добри, и страшно лоши. Независимо от посоката, в която разчитаме присъствието им обаче, винаги има едно общо. То е, че за добро или лошо в Прастари времена божествената и човешката кръвни линии са се сливали и то не веднъж.

– Какво е обяснението за високия им ръст?

– Обясненията могат да са много. Например, че тази смесена кръвна линия е наследство от събирането на две цивилизации. Едната отмираща, а другата – раждаща се. Теорията, за това, че тук, на Земята преди нас са съществували други разумни населения не е от днес. За това ни разказват още Хезиод и Овидий. Те изброяват пет предходни цивилизации. Всяка от тях загива и на нейно място идва следваща. Според тях нашата – човешката, се засича с предходната. И от това, разбира се, страда по-старата.

Всяка следваща цивилизация е по-несъвършена и нисша. И колкото по-нисши духом са съществата, толкова по-нисък и земен е ръстът им

– За нас най-разпознаваем е Крали Марко. Кои други са като него?

– Крали Марко е заобиколен от цяла „компания“ интересни персони. За това говорят и имената им. Хрельо Шестокрили очевидно е със шест крила, нещо, което е характерно за херувимите. Дете Големше пък е малко дете с огромен ръст и сила. Самият Марко си има исполинска невеста – Елисавета. Тя също като него има железен юмрук и може да върти оръжие. Освен това се разказва, че бил побратим с другия много известен исполин Демир баба. От записки, направени в началото на миналия век в Македония, пък става ясно, че той и самият Бог били побратими и често прекарвали времето си заедно. Абсолютно ясно е, че няма как това да са събития, случили се на историческия герой Марко. Всички академични учени, изследвали историята му, са категорични, че зад гърба на реално съществувалия герой наднича друг, много по-древен. Някак на средновековния Марко са вменени чужди случки, действия и взаимоотношения.

– Пресилени ли са твърденията, че цивилизацията е възникнала по нашите земи?

– Изобщо няма да звучи пресилено, ако кажем, че в земите на днешна България и Балканския полуостров е възникнала първата цивилизация. Почти всичко, случило се тук, може да бъде определено като първо. Тук е регистрирано първото земеделие, първата металургия на злато и мед, построени са първите градове (и то не един, а най-малко четири) и е поставена основата на първата писменност (наречена от учените Дунавски скрипт). Така че моят отговор е да. Ние сме наследници на първата човешка цивилизация.