Лира Литературно-рекламна Агенция
Честна гледна точка – така можем да наречем „История на човечеството“ от Хендрик ван Луун, която държим в ново издание и във вид, идеален за подарък. Книгата би била гордост за всяка библиотека, защото не са много хората, които имат талант на учители, бягат от пропагандата и поддържат висока самокритичност.
Любопитен факт е, че с „История на човечеството“ през 1922 г. холандецът Хендрик ван Луун става първият носител на медала „Нюбъри“ за принос в американската литература за млади читатели. До края на дните си той непрекъснато допълва книгата, затова след смъртта му в окончателен вид я завършват неговият син, още учени, приятели и съмишленици.
„История на човечеството“ в никакъв случай не е енциклопедия за деца. Авторът просто е нестандартен анализатор, заради което студентите му го обожавали, колегите – не особено. Преди да стане професор по история в Харвард и да се установи в САЩ, Хедрик ван Луун живеел в Русия, Германия и Белгия. Бил е кореспондент на Асошейтед прес, има докторска степен по философия от Университета в Мюнхен, и освен журналист и учен, е добър илюстратор. От рисунките и картите му в книгата ще усетите подема, но и погрома в началото на XX в., формиран от Първата световна война, а колко е прозорлив Хендрик ван Луун вижте в следващите редове:
„Ръководех се само от едно правило – е ли дадена държава или личност носител на нова идея или творец на някакво събитие, без което историята на човечеството би била различна. Никой народ не е имал по-ярка роля в историята от тази на монголите например, но също така никой не е по-малоценен от гледище на интелектуалните постижения и прогрес.“
„Да направим още една крачка и да си представим, че сме на мястото на нашите прапраправнуци през десет хилядната година. Те също ще учат история, но какво ли ще мислят за краткия период от пет хиляди години, през които сме запазили писмен знак за нашите дела и мисли? Наполеон ще им се стори почти съвременник на асирийския завоевател Тиглатпаласар. Възможно е да го объркат и с Чингис Хан или Александър Македонски.“Текст Людмила Еленкова
