Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът излязъл единствено благодарение на волята му
Великата книга се появява във френските книжарници на 14 ноември преди 106 години. Следват още шест части, макар че писателят доживява да види излезли едва четири от книгите.
Пруст си създава в Париж слава на ексцентричен сноб, което се оказва лоша реклама за кариерата му като писател. Издателите отхвърлят „Една любов на Суан“ – първата част от модернистичния му многотомник, с който в крайна сметка ще остане в аналите на литературата.
Работа по книгата започва през 1909 г. Почти не напуска своя дом, като пише в продължение на години. Затова и разочарованието е голямо, когато започват да валят откази от издателите. Тогава Марсел Пруст решил да финансира начинанието от собствения си джоб. Смята се, че за целта използва част от наследството, което получава от майка си.
Бе пожелал да даде време на мисълта си да дотича, да разпознае тъй дълго лелеяната мечта и да присъства на сбъдването й, като роднина, която викаме да сподели успеха на многообичано от нея дете. („Една любов на Суан“)
Втората книга от поредицата обаче обръща нещата на 180 градуса. „Запленен от момичета в цвят“ излиза през 1918-а, а година по-късно писателят получава наградата „Гонкур“ за нея. Това води до скандал в литературните среди, тъй като очакванията са да бъде отличена книга, разказваща за току-що приключилата война.
В наши дни „По следите на изгубеното време“ се счита за едно от основополагащите произведения във френската и световната литература. Характерна за многотомника е сложната структура на писанието, съпроводено от много отклонения и смесване на времеви линии.
Творбата на практика остава недовършена, тъй като писателят си отива след болест от света ни на 51. Последните три части обаче са публикувани във вида, в който са оставени от Пруст.
