Начало / Интервюта / Сара Дж. Маас: Пишете за онова, което обичате

Сара Дж. Маас: Пишете за онова, което обичате

Как се пише фентъзи разказва авторката на „Стъкленият трон“

maxresdefault

33-годишната американка се превръща във феномен още преди да публикува дебютната си книга. Пуска първите си работи в интернет и по този начин изгражда огромна онлайн фен база. След това идва и успехът в книжарниците. Определено обаче Сара продължава да се забавлява – книги като „Стъкленият трон“ и „Двор от рози и бодли“ са публикувани на над 20 езика по света, разбира се, включително и на български.

Ето какво споделя с усмивка Сара в едно интервю за Writers&Artists.

– Какво ви вдъхновява да пишете? Има ли книги или писатели, които са повлияли на работата ви?

– Музиката – особено филмовата и класическа музика – обикновено са основният ми източник на вдъхновение. Но също така се вдъхновявам от изкуство, филми, телевизия, пътувания и история. Що се отнася до писатели или книги, които ме вдъхновяват… Е, има две книги, които прочетох, когато бях по-млада, те наистина запалиха любовта ми към четенето на фентъзи и желанието ми да пиша: „Сабриел“ (Sabriel) на Гарт Никс и „Героят и короната“ (The Hero and the Crown) на Робин Маккинли. И в двете са изградени прекрасни фентъзи светове и се отличават със силни, умни героини. Има и една чудесна детска книжка на Робърт Мънш, „Принцесата от хартиената торба“ (The Paper Bag Princess), която доста ме оформи като човек (и карах родителите ми да ми я четят милиони пъти, когато бях дете).

– За тези, които не са чели поредицата „Стъкленият трон“, ще ни разкажете ли малко за нея?

– С две думи, първата книга – „Стъкленият трон“, е за скандална млада жена-убиец, на която е предложена свобода в замяна на участие в състезание на смъртта, където тя трябва да стане следващият кралски убиец в корумпирана империя. Във втората книга, Среднощна корона”, продължават приключенията ѝ.

– Какво вдъхнови характера на Селена Сардотиен, героинята на вашите романи?

– Селена просто ми влезе право в главата от момента, в който ми хрумна поредицата. Въпреки че мисля, че тя е продукт на любовта ми към „Бъфи, убийцата на вампири, „Убий Бил“, Хан Соло от „Междузвездни войни“ и принцесите на Дисни, както и на желанието ми да напиша/прочета книга, в която героинята трябва да направи всички „забавни” неща, правени обикновено от момчетата: ритане на задници, убийства на чудовища, спасяване на света.

– Преди сте казвали, че Селена – макар и силна и талантлива – има вид на „морално сива зона“. Можете ли да обясните подробно това?

– Е, тя е убиец. Тя убива хора за пари – а понякога се наслаждава. Знае как да измъчва хората – и понякога се радва и на това. Но също така обича да чете и обожава музиката и изкуството. Мисля, че в крайна сметка любовта ѝ към някои неща позволява да запази човешкото в себе си – да се противопостави на всички ужасяващи тренировки, през които е преминала като дете и през всички ужасни неща, които е правила като възрастен. И така, тя е обучен убиец, но има сърце и морален код – който понякога се изкривява, за да получи това, което иска (някога с пагубни последици). Нейната постоянна битка между мрака, който носи в себе си, и нейната човечност я прави супер забавна (и интересна) за мен да пиша.

sara

– Фентъзито е вълнуващ жанр – може да създавате цели нови светове. Имате ли съвет за писателите, които изграждат тези светове? Как може да са сигурни, че изглеждат автентични?

– Задайте си много въпроси. Ако героят яде точно определена храна или носи специални дрехи, попитайте се откъде идват. Как точно трябва да изяде или облече нещо. Не е задължително да обяснявате това на страницата в книгата, но разбирайки например търговските пътища, границите на кралството, географията, реколтата (сезоните) и т.н., всичко това ще помогне да разширите света си. Също така не забравяйте, че изграждането на светове и изграждането на герои често вървят ръка за ръка: вашият герой е продукт на този свят. Понякога най-фините ежедневни детайли могат да накарат вашият герой и свят да оживеят.

– Имате ли готови правила за вашия свят? Някакъв процес, през който минавате, за да ви помогне да ги определите?

– Иска ми се да го правя, но през повечето време ми хрумва нещо, пиша го и ако има смисъл и се връзва с това, което вече съм направила (често това означава да видите дали има исторически еквивалент в реалния свят или нещо подобно), я запацвам. Ако е абсурдно и няма да сработи (неща, които обикновено ми посочва моят партньор или редактор), ще го извадя. Доста просто е.

– Публикувахте за пръв път „Стъкленият трон“ на FictionPress.com. Защо решихте да качите първите глави там, вместо да изпратите цялата история на агенти?

– Е, това беше през 2002 г., бях на шестнайсет и дори не знаех, че искам да бъда публикувана. Не знаех дали мога да напиша цял роман по това време. В ежедневието си нямах никого, който да чете или пише фентъзи, така че просто исках да разбера дали историята си заслужава – дали някой някога ще иска да я прочете. Оказва се, че много хора искаха да я прочетат. Но не бях помисляла, че ще публикувам след години – когато вече имах книги и материали, и че фенове ще молят да пиша още.

– Следват ви масово на FictionPress.com – имахте ли някакъв маркетинг или самореклама по онова време или до голяма степен нещата се случваха от уста на уста?

– Е, интернет беше… различен тогава. Не толкова голям и социалните медии всъщност не съществуваха по начина, по който действат днес. Така че, не – не съм си правила самореклама или маркетинг. Всички тези страхотни неща бяха резултат от това, че моите невероятни фенове разпространиха историята ми.

Спечелих много фенове в интернет и хората обикнаха историята – това ми даде много увереност като млад писател. Позволи ми да повярвам в себе си и да се надявам, че мога да публикувам книга. Без това не мисля, че някога щях да завърша историята

str2_ttsarahjmaas_NEWLEAD_ma_1

– Имаше и преработки от момента, в който публикувахте за пръв път онлайн, до момента на публикуване на книгата. Смятате ли, че процесът на редактиране е труден?

– Разбира се. Мисля, че всеки дебютиращ автор намира процеса на редактиране за труден. Да, наистина беше тежък труд, но аз процъфтявам сред предизвикателствата, а и идеите на моя редактор как да подобря историята си бяха блестящи и напълно в съответствие с книгата, която винаги съм си представяла.

– Какво бихте казали за читателите, които публикуват самостоятелно произведенията си, какви са предимствата и недостатъците?

– Е, има разлика между публикуването във FictionPress.com и самиздат. Мисля, че интернет е чудесно място за начинаещи писатели да получат обратна връзка и да се забавляват – стига да внимават, да защитят историята си от евентуално плагиатство. Сигурна съм, че има много предимства в самиздата (което означава пускане на произведението за продажба), но вие също така издавате лично себе си, което ми се струва много работа и малка вероятност някога да видите собствения си роман в книжарница. Така че винаги ще препоръчвам традиционното публикуване – това е по-труден и дълъг път, но абсолютно си заслужава.

– Използвате социалните медии много, за да имате връзка с читателската си аудитория – колко е важно според вас да станеш успешен писател?

– Честно казано, нямам идея какво е дългосрочното въздействие на социалните медии върху писателската ми кариера, но знам, че обратната връзка с феновете ми онлайн е една от най-важните причини да публикувам. Правя го, защото е забавно – защото обичам да говоря с тях, да чувам техните мисли и да виждам техните творби. Ако социалната медия не е вашето нещо, тогава не го правете – много писатели не използват социални медии и са супер успешни (например Сюзан Колинс).

– За финал, имате ли съвет, който искате да отправите към онези, които опитват да пишат?

– Напишете, каквото обичате! Много хора ще ви кажат, че публикуването е нереална цел или това, което обичате да пишете, не е „истинска“ литература, но ги игнорирайте. Пишете за това, което обичате, и никога не се извинявайте за него. Да, дълъг път е публикуването, но това е нещо хубаво. Ще го направите само ако имате история, която обичате с цялото си сърце и душа, и единственият човек, който някога може да ви накара да спрете да пишете, сте самите вие! Пишете за това, което обичате и майната му на останалото.

Превод Мария Семенова

Прочетете още

215352_b

36 въпроса, за да те усмихне една книга

Забавна. Сериозна. Романтична. „36 въпроса, които промениха мнението ми за теб“ Забавни и романтични са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.