Начало / Интервюта / Цветина Цолова: Мои учители са всички автори, които ме карат да се смея на глас

Цветина Цолова: Мои учители са всички автори, които ме карат да се смея на глас

Цветина Цолова е млад автор с рядък за поколението си талант 

received_2430776226959719

Цветина прави находчиви връзки между събития, които на пръв поглед нямат нищо общо или са даже страховити, за да извлече от тях безценните жилки на хумора и фантастиката. За себе си казва, че е родена в същата година като фрапучиното в „Старбъкс“ и песента „Макарена“. Още от това свежо момиче вижте в интервюто, което даде за Лира.бг. 

„Нулева година“ е заглавието на дебютния ти сборник, така се казва и един от разказите в него. Защо го избра?

– Заглавието не е избрано случайно, именно в „Нулева година“ читателят най-ясно ще разбере основното послание на разказите, включени в колекцията. Всички истории вътре, къде с хумор, къде с разни неочаквани и интересни случки, се опитват да ни внушат едно и също – че трябва да си живеем живота такъв, какъвто е. Дори да ни се струва, че годините ни все са нулеви – нищо не върви както трябва и сякаш си губим времето, това не е вярно! Няма такова нещо като нулева година, именно това осъзнава героинята от разказа, след като става жертва на една мъничка шега от страна на… Смъртта.

– Виждам, че разказите ти са подредени по сезони. Значи ли това, че пишеш според капризите на климата?

– Всеки сезон носи специфични настроения и теми и аз като автор нямаше как да не се вдъхновя от тях. Разказите от „Нулева година“ са писани през последните пет години и са дестилирали всичките свежи пролетни утрини, летни жеги, есенни дъждовни следобеди и зимни студове, които съм преживяла. Надявам се читателите да се връщат към разказите ми, когато се сменят сезоните или пък когато им липсва топличкото лятно слънце или уюта на зимата.

220553_b– Да не би да имаш проблеми с паркета вкъщи, понеже около него се върти един от най-хубавите ти текстове в „Нулева година“ :)

– Ха-ха, паркетът вкъщи си е съвсем наред, макар че ако трябва да съм честна, бих предпочела този от разказа! С такова хубаво име като „Удобна връзка с пъклото“ как да не те изкуши да си го купиш! Идеята за разказа всъщност ми дойде от един паркиран микробус, който видях пред нас. На него пишеше „Паркет за всеки“ и у мен веднага изникна въпроса: „А какъв би бил паркет, който не е за всеки?

– Днешните млади хора сякаш предпочитат драматични истории, ти как намираш хумора във всичко?

– Хуморът е най-доброто лекарство срещу горчивината на живота и понякога ни е нужна само една кратка весела история, за да се почувстваме по-добре. Аз дължа много на щастливите книги, които съм чела в трудни за мен моменти, така че ми се иска един вид да им върна услугата, като напиша нещо оптимистично, ведро и вдъхновяващо.

– Кои писатели можеш да наречеш свои учители?

– Мои учители са всички автори, които са ме карали да се смея на глас, докато чета на публично място – П. Г. Удхаус, Тери Пратчет, Джером К. Джером, Илф и Петров, Реймон Кьоно. Също много харесвам красивия, мечтателен стил на Рей Бредбъри.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

2111983702

Даниел Пенев: Предпочитам да говоря за носители на промяната

Хората, които променят България, събрани на едно място ни предлага неговата книга 30 години след …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.