Начало / Любопитно / Седем стереотипа за Япония. Понякога верни само на книга

Седем стереотипа за Япония. Понякога верни само на книга

Какво е истинското суши и кой може да стане гейша?
jason-ortego-GbZsvIIi4Xw-unsplash
  1. Японците ядат много суши

Вярно! Истината обаче е, че има и немалко разлики между нашето си западно виждане за суши и японското. Като за начало, в Япония то далеч не е този деликатес, за който ни бива представяно тук – всъщност много японци биха казали, че е сред най-бързите и лесни за приготвяне храни, та нали просто слагаш в шепата малко сварен ориз, а отгоре му едно парче риба – и готово! Всеки, свикнал на сушито, сервирано по българските японски ресторанти обаче сигурно се възмущава четейки това – та нали тук получаваме малки и многоцветни “ролца” с авокадо, краставица, лук, сусам, Унаги и драконов сос, хайвер, темпура, майонеза… и т.н., а нерядко всички тези вкусове можем да усетим и в една-единствена хапка!

Истинското суши обаче се приготвя тъкмо с обратната цел – да се насладим само на един вкус, този на рибата, прясна и естествена… Ето защо и популярните у нас комбинации от сьомга, риба тон и скариди накуп в едно ролце суши са на практика нечувани в Япония…

Предложение: „Уаби-саби” на Франсеск Миралес е роман за откриването на красотата в несъвършенството. Точно като при истинското суши.

  1. Японците носят кимоно

И да, и не. Наистина, традиционните дрехи в Япония не са загубили своята популярност, така че всяко домакинство със сигурност притежава поне по някое мъжко и женско кимоно — в пълен контраст със ситуацията в България и народните ни носии. Тези кимона обаче не се носят като ежедневни дрехи – те са запазени само за много специални случаи като някои церемонии, например навършването на 20 години (пълнолетие в Япония), сватба и други. Има обаче една друга дреха, която за неопитното око е досущ като кимоното – “юката”, можем да я опишем като летния и неофициален вариант на кимоно. За разлика от истинските кимона, които се състоят от множество слоеве/катове дрехи, юката е просто един цветен плат. Разликата е по-очевадна ценово – едно качествено кимоно често струва няколко хиляди долара, а една юката – двайсет-трийсет.

Истината обаче е, че в Япония отлично се съчетават модерното и традиционното – и така в ежедневието си японците се обличат не много по-различно от западния човек, но когато дойде време за фестивал (а в зависимост от района фестивали може да има и всяка седмица), идва ред на цветните юкати. Романтична разходка с любим човек или просто желание за нова профилна снимка във фейсбук също са чудесни поводи човек да се облече с юката. Ето защо при разходка из някой по-традиционен град като Киото например можем да се насладим на забележително количество цветущи традиционни дрехи…

Идея: „Жената в бялото кимоно” на Ана Джонс е книга за сблъсъка на различните култури, а главната героиня, разбира се, е в кимоно.

Истинското суши се приготвя, за да се наслади японецът на един вкус – този на рибата

thomas-marban-EHK-EH1SRzQ-unsplash

  1. Броят на самоубийствата в Япония е най-високият в света

Мрачен и неприятен стереотип, но все пак такъв, на който може би е добре да се обърне внимание. Често се говори за изключителния работохолизъм на японците и как той ги изтощава дотолкова, че да пожелаят да сложат край на живота си. Освен това за разлика от нашата християнска вяра, за която самоубийството е грях, според самурайския кодекс на честта то е достоен начин да напуснеш този свят – т.е. пред японеца не съществува същият морален проблем, който да го възпре. И макар в това да има известна доза истина, нещата бързо се променят към по-добро – въвеждат се нови празници (и почивни дни), прокарват се закони, които ограничават часовете, прекарани на работното място извън работно време – мерки, които явно дават резултат. Преди години Япония наистина е оглавявала класацията по брой самоубийства – но днес тя е на 14-то място, а значително над нея, с почти двойно по-сериозен проблем, са страни като Унгария, Белгия, Южна Корея, Русия…

Научете повече: „Бушидо. Пътят на воина” е за традиционните ценности. Точно тази книга разкрива какво е позволено на един японец и какво – не.

  1. По улиците няма никакви боклуци

Да! Но това си има своята цена. По японските улици липсват две неща, с които тук сме добре запознати — всевъзможни хартийки, пликчета и други отпадъци, които замърсяват, както и смрадливи кофи за боклук. Къде тогава хвърлят японците боклука си? Не го хвърлят. Носят си го вкъщи, където го събират разделно – а след това, в определен ден от седмицата го изкарват пред дома си рано сутрин, за да бъде събран от почистващата организация. Тези определени дни варират според общината, в която живее човек, но няма страшно – отбелязани са дори на календарите!

Любопитно: Още от навиците на японците разкрива Юлиана Антонова-Мурата в своята „Уки уки, Япония”.

  1. По тези чисти улици можем да срещнем… гейши

Истината е, че най-вероятно няма да срещнем гейши освен ако не тръгнем специално да ги издирваме. Тъжно е, но в Япония те клонят към изчезване — предполага се, че броят им е около няколкостотин до 2000 според най-оптимистичните източници. А през първата половина на миналия век е имало повече от 80 хиляди! Причините за спада на интереса към професията са разнообразни, но един от най-сериозните е въвеждането на задължително средно образование. Гейшите традиционно са започвали обучението си на около 13-годишна възраст и това обучение е изисквало те да напуснат семейството си и да заживеят в специална къща, където са обучавани от “старша” гейша в продължение на години — като по правило е бил забранен всякакъв контакт с външни лица, дори със семейството. Тези правила в голяма степен важат и до днес – но момичетата, които са готови да се откажат от образованието, и още повече, родителите, съгласни на това, не са никак много. Вероятно тази е сред причините в последно време тук-там да се приемат за гейши ученички и момичета на 18, които тъкмо са завършили училище. Всъщност в последните десетилетия професията се е поотворила и към чужденците и макар в традиционната обстановка на Киото все още да е почти невъзможно, в Токио в гейша може да се превърне дори и момиче от неазиатска раса!

Филмът на BBC Geisha Girl от 2006 година предлага чудесен поглед по-надълбоко в тази тайнствена професия, като представя живота на младата Юкина, която се отказва от образованието си, за да стане гейша…

Интересно: Може пък стереотипът, че гейшите са неземно красиви да се дължи на японския начин на грижи за кожата. Какъв е той разкрива Чизу Саеки.

Японците си носят боклука вкъщи – и го събират разделно!

clay-banks-hwLAI5lRhdM-unsplash

  1. Всичко е хай-тек

Една от първите асоциации, които изникват в ума ни, когато се сетим за Япония, са роботите и въобще – представяме си едно високотехнологично общество. Разбира се, роботи има, както и супербързи влакове-стрела, а също и други любопитни съоръжения – добър пример са японските тоалетни, които пускат музика или различни природни звуци, с които да се замаскира дейността на използващия тоалетната. Сред мелодиите се срещат релаксираща класическа музика, а при нужда от по-силна звукоизолация можем да разчитаме например на звуците на бурна река… Други функции са възможността за затопляне на седалката до температура от 30-40 градуса, т.е. близка до телесната, както и пускане на воден спрей, хладен или топъл, за измиване след употреба на тоалетната.

При все това, технологията в Япония далеч не е повсеместна и все още има редица неща, в които японците си остават традиционалисти: в супермаркетите касите за самообслужване са (голяма) рядкост, а почти всички плащания се извършват в брой – карти не се ползват често, а камо ли безконтактни! Разбира се, това в известна степен се дължи на факта, че японското общество е забележително безопасно – хората просто не се притесняват да държат големи суми пари в себе си…

На място: За японската индустриална революция разказва „Пътят на Тойота”.

  1. Чаени церемонии

Нещо, с което много хора свързват Япония, са такива “дзен” изкуства като икебана и чаената церемония. Истината обаче е, че заедно с подготовката една такава церемония отнема общо взето два дни – а дори и самата “презентация” и сервиране на чая нерядко до четири-пет часа и съответно не е никак практична. Майсторите на тези церемонии също не са много, а от услугите им най-често се възползват хора, добре запознати и умеещи да оценят цялостната естетика – тъй като от значение са дори и най-дребните движения на поднасящия чая. Излишно е да се споменава, че не всеки може да си позволи подобно изживяване…

Чудесен филм от документален характер, който проследява приключението на възрастна жена, майстор на чая, е Tsuruko’s Tea Journey.

Повече: Къде другаде да усетим духа на японските традиции, ако не в японските приказки.

Научете още за интересната страна чрез специалната селекция Мистична Япония

Текст Йордан Проданов
Авторът е студент по Японистика в СУ „Св. Кл. Охридски“ 
и едногодишен специализант в Токайския университет в Япония

Прочетете още

book-shelf-349934_1920

Четящите хора са много по-толерантни

Книгите учат да приемаме мнението на другите Толерантността е качество, което се съдържа най-вече литературната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.