Начало / Интервюта / Олег Рой: Влезте в метрото и ще разберете кой пише добра литература

Олег Рой: Влезте в метрото и ще разберете кой пише добра литература

Руският писател е сред десетте най-продавани съвременни автори в родината си, а също и в Топ 100 на Европа

IMG_95341-696x464

У нас преди години интерес предизвика романа му „Свят над пропаст“, а тези, които не го познават, съветваме да прочетат и неотдавна излезлия „Фантомна болка“. В писането на Олег Рой се съчетават комерсиалното и леко четиво с типично руската ерудираност и философска вглъбеност. Любопитно е, че той е един от сценаристите на нашумелия сериал „Бригада“, едновременно с това в родината си е известен като детски писател и филантроп – помага на много семейства с деца с увреждания. Творческата му биография съдържа десетки творби с приключенска и мистическа насоченост и куп награди, а личната – един трагичен факт… През 2008 г. вследствие на битов инцидент навръх Коледа си отива 18-годишният му син. Олег Рой има още две деца и два брака зад гърба си. Какво друго крие този самоуверен мъж с холивудско излъчване? Вижте в отговорите на писателя, които събрахме за Лира.бг от няколко руски сайта – litres.ru, segodnya.ua, wictoria.ru.

– Олег Юревич, има ли в съвременната литература, или в киното герой, който ви се иска да следвате?

– Студии като «Дисни» и «Марвел» се стараят да привлекат зрители със супергерои. Докато някога потъваха  предимно във „Властелинът на пръстените“ или в „Хари Потър“, съвременните деца имат много примери за подражание. Със средствата на технологиите се променя новият герой в техните очи. Киностудиите хващат хлапетата за ръка и ги отвеждат в красив измислен свят, но той няма нищо общо със света на истинските храбреци, за които героизмът не е въпрос на магия, а стремеж да направиш нещо добро, вечно, със собствените си ръце, с главата си, с приятелско отношение към другите. Този свят липсва, избира се по-прекия път. Така че не виждам съвременен герой, когото бих последвал.

– От всички жанрове, в които вие пишете, кой ви е любимият?

– Ако имах възможност напълно да се откажа от мистичната литература, бих се отдал на детската. Моите приоритети са ясни и не се нуждаят от пренареждане: обожавам и мистиката, и детската литература. Като автор и като мъж аз съм достатъчно отговорен към ангажиментите, които поемам към различни издателства, затова продължавам да работя в разнообразни жанрове, дори на попрището на сантименталната женска проза. Или както я наричаха преди, „булеварден роман“ – това определение повече ми харесва.

– Как така на един мъж му се отдава да пише романи, които жените четат в захлас?

– Всеки мъж така или иначе обича жените. Като майки, съпруги, дъщери. А щом ги обичаме, значи можем да напишем всичко, което те не се срамуват да покажат. Аз също не се срамувам да демонстрирам чувства – нито моите собствени, нито на литературните си герои. А и според  рейтингите жените четат повече от мъжете.

no

– В книгите си вие обикновено давате втори шанс на своите персонажи. Как мислите, в живота има ли ситуации, когато не си заслужава да бъде даден втори шанс?

– Да, често моите герои получават втори и даже трети шанс. Според мен така работи литературата. Длъжни сме, когато видим подводни камъчета, да се постараем следващия път да не стъпим на тях или да опазим близките си. Чудите се постъпвам ли аз по този начин в живота? За своите петдесет и няколко години много пъти съм се убеждавал в едно: ако човек те е предал веднъж, безполезно е да му се дава втори шанс. Съветът ми е: отдръпнете се по-далеч от тези, които са ви предали, направете го веднага и завинаги. Човек, който е предал веднъж, никога няма да промени своята същина. Пътят на предателството е лесен и хората понякога го избират. Но аз ценя преди всичко верността. За мен това е най-доброто и най-висшето качество. Вярност към себе си, към своето семейство, към детето, близките, родината, книгата, към автора, който харесваш, към религията, която изповядваш. Ако тези неща липсват, останалото пукната пара не струва.

– Вие дълго време сте живели в Швейцария, където започвате да издавате книгите си. Защо не в Русия, не можахте ли да пробиете там?

– Започнах да пиша в Русия, но в онзи период литературата не беше нужна — в суровото време на 90-те години на миналия век бяха на мода други ценности. Нямах избор и затова заминах. Когато се върнах от Швейцария, вече бях между стоте най-четени писатели в Европа, а моите детски книги бяха част от златната световна детска класика. Така че може да се каже: върнах се в родината си друг човек.

– Знаете ли какви хора ви четат?

– Иска ми се да вярвам, че са хора с богат вътрешен живот, на които не им е безразлично какво се случва около тях и в душите на останалите. Съдейки по срещите с читатели и отзивите на моя сайт, мога да направя извод, че книгите ми привличат предимно интелигентни жени на различна възраст. Разбира се, особено ми е приятно, когато между тях попадат и мъже.

– Кои автори са били явление във вашия живот?

– Явление е гръмка дума. Обичам руската класическа литература и като всеки руснак, се отнасям положително към Достоевски, Чехов, Толстой. По класическата литература едно време сигурно е можело да си сверяваш часовника, но животът сега е друг, друго е разбирането за морала и религията, затова смятам, че имена като Донцова, Улицка, Устинова, Маринина, Акунин, Сорокин, Пелевин са абсолютната класика на нашето време. Именно на тези автори трябва да обръщаме колкото може повече внимание, не да мрънкаме, че литературата ни е унищожена. Май критиците у нас станаха много. А критикът често е човек, който през целия си живот не е написал нито дума, затова завижда на този, на когото „моливът му е непрекъснато подострен“, готов за творчество. Винаги им казвам: „Скъпи критици, влезте в метрото и ще разберете кой пише добра литература. Най-добрата награда за автора е читателският интерес. Там ще проумеете, че именно романите на хората, за които говоря, трябва да получат етикета „бестселър“, а не никому неизвестен „роман на десетилетието“, който не виждам ничии ръце да държат.“

– От какво се страхувате в живота си?

– От нищо не ме е страх. От какво може да се страхува човек? От смъртта? Навярно много хора се страхуват от нея, пък аз си купих на гробището в моя роден град, до гроба на сина ми, хубав парцел и посадих на него брези. Приготвил съм си всичко там – имам красив паметник, великолепна масичка. Така че няма какво да ме уплаши. Пред години се боях дали ще преживея детето си, но и този страх Бог ми го отне…

Превод от руски: Цанка Ангелова,  книжар в Хеликон Бургас

Прочетете още

thumbnailYeonmi-superJumbo

Йонми Парк: Северна Корея е една трагична шега

Младата жена описва разтърсващите си преживявания в „За да живея“ Йонми Парк е родена в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.