Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме ви един от най-добрите разказвачи на истории за миналото
Бърнард Корнуел е един от най-известните автори на исторически романи днес. Има на сметката си повече от 50 книги. Сред тях е поредицата за Ричард Шарп, британски войник през Наполеоновите войни, и „Саксонски хроники”, които ни връщат през 9. век в Англия по времето на царуването на Алфред Велики. Тази поредица е превърната в сериал, наречен „Последното кралство“, излъчен по телевизиите във Великобритания и САЩ.
Предлагаме ви интервю с Бърнард Корнуел на един млад негов почитател – Мъфет Джоунс, който учи в Boise State University и в същото време подготвя ревюта за книгите на любимия си писател за Medievalists.net.
Мъфет Джоунс: Здравейте! Първо искам да кажа каква чест за мен е да бъда с вас. Фен на съм на всичките ваши книги и с голямо нетърпение очаквам следващите. Прочетох „Саксонски хроники“ – по първата от тях се снима и сериалът „Последното кралство”. За мен беше много вълнуващо да видя на екран вашите книги. Знам, че поредицата за Шарп е успешно екранизирана през 90-те години. Имате ли участие в тези проекти като сценарист?
Бърнард Корнуел: Не съм писал сценарий нито за приключенията на Шарп, нито за „Последното кралство“. Честно казано, нямам никакво желание дори да опитвам.
М. Дж.: Телевизията, филмите и театър имат доста общо помежду си. Доколко имахте контрол върху телевизионните сериали?
Б. К.: Абсолютна никакъв, а и не искам да имам. Работил съм в телевизията цяло десетилетие и видях, че не разбирам нищо за правенето на телевизионна драма и всяка моя намеса по-скоро ще пречи. Целият екип, режисьори, кастинг директори, продуценти и актьори имат своя собствена идея как могат да се случат нещата в сериала, защо ми е да се бъркам? Резултатът може да бъде изненадващо добър и дори е възможно да се роди нещо, по-хубаво и от книгите.
М. Дж.: Едно от нещата, които харесвам във вашия герой Утред, е омразата към християните, а понякога дори откритата ненавист към тях. Това включено ли е в сериала? Силно се надявам, защото едни от най-добрите му реплики в книгите му са точно на гърба на християнството.
Б. К.: Не знам. Не съм гледал епизодите. Изгледах само първия и всичко изглеждаше напълно еднакво с книгата. Мисля, че ще създадат образа на Утред такъв, какъвто е в книгите, презиращ християнството. Силно се надявам!
Резултатът от сериала може да е изненадващо добър и дори е възможно да се роди нещо, по-хубаво и от книгите.
М. Дж.: Мисля, че повече от историците имат ясна представа какво се е случвало през тази епоха. Книгите ви никога не са отбягвали някои теми, като са изобразявали всяко едно насилие, любовни отношения и омраза по начина, по който са присъствали в живота тогава. Кое е най-интересното нещо за вас от онзи период? Бихте ли искали да живеете в него? Мисля, че повечето историци биха се съгласили въпреки липсата на антибиотици.
Б. К.: Аз не! Предпочитам антибиотиците. Това, което намирам за най-завладяващо, е създаването на една държава, а именно Англия, това е борба, която е изглеждала безнадеждна и караща хората да водят дълго време битки. Днес мислим за Англия като за спокойна държава, но в периода 9-11. век е имало истинска борба за оцеляване, големи мъки, брутални битки и ужасии.
М. Дж.: Какво ви подтикна да започнете да пишете на тази тематика? Какво ви въвлече в историята и военната тема? Били ли сте войник?
Б. К.: Не съм бил в армията! Бях отгледан от баща, яростен християнин-фундаменталист, който освен всичко друго мразеше насилието и войните. Страхувам се, че всяко нещо, което родителите ми не одобряваха, се превърнаха в моя цел и желание и точно заради това интересът ми към историята и битките се появи – беше забранен плод.
М. Дж: Намирам дори вашите ранни романи за напълно завършени. Гласът, разбира се, е различен във всяка книга, Утред е жив пример за това. Писал ли сте още нещо, като започвахте дейността си на писател?
Б. К.: Първи бяха книгите за Шарп. Това беше някаква случайност. Влюбих се в американка, не ми дадоха зелена карта, тоест нямаше как да работя там. Казах ѝ, че ще изкарвам пари с писане. Беше лудо решение, но все пак проработи изненадващо добре. Женени сме вече повече от 35 години. Така че писането беше рискова професия, но трябваше да се погрижа за прехраната. Книгите за Шарп са на базата на Хорнблоуер (естествено, двамата са напълно различни характери и герои). Може да се каже, че научих занаята си благодарение на Шарп.
М. Дж.: Книгата „Последното кралство“ и други от поредицата разказват за крал Алфред Велики, въпреки че е показан през очите на Утред. Той обаче е доста противоречив по отношение на Алфред. Трудно ли ви беше да изградите такава личност, която да бъде достоверна за вас и все пак да отразява краля? Възхищавате ли му се?
Б. К.: Да, възхищавам му се. Екзалтирах се, докато пишех за него. Алфред е бил чудесен човек, но не толкова добър воин. Страдал е от ужасна болест през целия си живот, знаем от писмата му, както и от тези на свещеник Асер, че главно Алфред е мислил за църквата и нейното съществуване. Алфред е бил много интелигентен човек, принуден да се бори за оцеляването на държавата си. Използва своя интелект, за да прогони датчаните. Той, разбира се, е бил набожен, което е най-дразнещата черта според Утред. Утред и аз не понасяме набожността.
Никога не съм забравял, че на първо място съм писател, а не историк. Историята винаги е на по-задно място в книгите ми.
М. Дж.: Иска ми се да попитам за целия процес на писане при вас. Сигурен съм, че сте правили проучвания. Чудно ми е как научавате всичко това?
Б. К.: Проучвания? Много ми се искаше да беше така. Не, всичко направих сам. Никога не съм забравял, че на първо място съм писател, а не историк. Историята винаги е на по-задно място в книгите ми. Надявам се хората да четат историческите романи за забавление, а не за да научат факти. В историческите романи има достоверни неща, но не всички са такива. Добрият разказвач трябва да подтиква хората да искат да научат повече, моята отговорност не е да ги обучавам.
М. Дж.: Вие сте много плодовит писател и вашите фенове ви се радват за това. Всеки ден ли пишете? Знам, че прекарвате част от годината на полуостова Кейп Код в Масачузетс. Там ли пишете, или в Англия, а може би някъде другаде?
Б. К.: Повечето време пиша в Южна Каролина, Чарлстън, където живеем през зимата. Понякога пиша и в Кейп Код, но повечето време там прекарвам на сцената в театъра. И да, трябва да пишеш всеки ден, иначе няма как да се получи.
М. Дж.: Много съжалявам, че няма пети роман за Старбък. Дали ще можем да прочетем още за него в бъдеще?
Б. К.: Малко се съмнявам… но ако живея достатъчно дълго, може да се завърна към него.
М. Дж.: Писал сте за 6. век в Англия, за Саксонска Англия, Франция през Наполеоновите войни, революцията в Америка, Гражданската война там и за още много. Има ли период, в който се чувствате в свои води? Англия или Америка? Шатобриан казва, че в Америка нищо не е старо освен дърветата, но за повечето американци революцията и гражданската война са се случили доста отдавна. Войната и историята съживяват хората. Има ли период, за който не сте писал, но искате?
Б. К.: Мисля, че повече от моите истории са за Англия, защото познавам английската история най-добре. Феновете ми постоянно ме карат да пиша за местата, на които живеят, наскоро някой ме помоли да напиша нещо за славянските държави, но на първо място трябва да науча техния език, след това да започна да откривам историята и географията им. Но да, бих искал да пиша за историята на Лондон през късния 16. век и началото на 17-и, това ще се случи!
М. Дж.: Бяхте споделил, че сте ядосан на американския си редактор, който решил да промени заглавията на една от книгите ви за Арлекин заради близостта с любовните истории за Арлекин. В поредицата „Търсенето на Граала” има и малко романтика. Но едно от най-ценните неща, които откривам във вас, е това, че любовта и сексуалността се толкова реални, без да бъдат на показ. Предполагам, че на БиБиСи ще се наложи да покажат доста повече в своята интерпретация на любовните връзки на Утред. Не ви ли притеснява това?
Б. К.: Доволен съм от всяко едно нещо, което правят. Вярвам им и знам, че ще се справят както трябва.
М. Дж.: Какво друго искате да знаят всички за „Последното кралство“?
Б. К.: Просто се надявам да им хареса и да се забавляват, докато четат.
