Историите на големия писател приличат странно на тези на Енрике Серпа
Откритието е плод на двегодишна работа в архивите на Хемингуей. Серпа пише книга, която прилича на „Старецът и морето”, още през 1936 г. Сюжетът обаче се различава от този на американеца.
Разкритията за приликите са на Андрю Фелдман. Работата си той обобщава в специално издание, посветено на Хемингуей. Според самия Фелдман трудно може да се говори за плагиатство. По-скоро носителят на Нобелова награда за литература се възхищавал на много по-малко успелия свой колега. Има доказателства, че дори убеждавал издателите си да преведат кубинския писател на английски. Пък и теми като риболов и контрабанда с алкохол, които са сред сходните моменти, са нещо обичайно за място като Куба.
Както знаем, Куба е особено скъпа за Хемингуей. Изтъква го и на церемонията по връчване на Нобеловата награда. Освен морето обаче се вдъхновявал и от самобитната култура на острова, а както изглежда – и от местните творци.
„Старецът и морето” е смятано за ключово произведение в творчеството на Хемингуей. Точно то възвръща позалязлата му вече слава. Историята е за стар рибар, който улавя гигантска риба, изядена от акулите по пътя към брега. Във версията на кубинеца, наречена „Марлин”, обаче рибарят убива рибата.
![bogieandbacall_horiz](https://lira.bg/wp-content/uploads/2019/06/bogieandbacall_horiz.jpg)
Фелдман открива още едно произведение от автора на „Сбогом на оръжията”, чийто сюжет е близък до написаното от Серпа. Става въпрос за романа „Да имаш и да нямаш”, по който дори е сниман филм с Хъмфри Богарт в главната роля. Тук пък приликите са с книгата „Контрабанда“ на кубинеца. В нея дори е споменат самият Хемингуей – при това леко пародийно.
Хемингуей първи подава ръка за приятелство на кубинеца. Среща ги техен приятел. Серпа е притеснен, че американецът иска да си върне за подигравката. Но още първата реплика разсейва опасенията му. Хемингуей всъщност е възхитен от кубинския си колега. „Ти си най-добрият писател на романи в Латинска Америка„, казва му той.
„Наистина се откриват много прилики – казва литературният историк Фелдман. – На всичко отгоре има доказателства, че Хемингуей е бил наясно с написаното от Енрике Серпа. Но в архива му има и писмо, от което може да се направи определен извод. А той е, че Хемингуей е харесвал Серпа, че кубинският автор е бил вдъхновение за него.”
Работата на Фелдман в архива на Хемингуей отваря врата и към друго… С близо век закъснение светът да разбере, че Енрике Серпа пише наистина добре. Нещо, което Хемингуей още тогава е искал да ни каже.