Лира Литературно-рекламна Агенция
Историите на големия писател приличат странно на тези на Енрике Серпа
Откритието е плод на двегодишна работа в архивите на Хемингуей. Серпа пише книга, която прилича на „Старецът и морето”, още през 1936 г. Сюжетът обаче се различава от този на американеца.
Разкритията за приликите са на Андрю Фелдман. Работата си той обобщава в специално издание, посветено на Хемингуей. Според самия Фелдман трудно може да се говори за плагиатство. По-скоро носителят на Нобелова награда за литература се възхищавал на много по-малко успелия свой колега. Има доказателства, че дори убеждавал издателите си да преведат кубинския писател на английски. Пък и теми като риболов и контрабанда с алкохол, които са сред сходните моменти, са нещо обичайно за място като Куба.
Както знаем, Куба е особено скъпа за Хемингуей. Изтъква го и на церемонията по връчване на Нобеловата награда. Освен морето обаче се вдъхновявал и от самобитната култура на острова, а както изглежда – и от местните творци.
„Старецът и морето” е смятано за ключово произведение в творчеството на Хемингуей. Точно то възвръща позалязлата му вече слава. Историята е за стар рибар, който улавя гигантска риба, изядена от акулите по пътя към брега. Във версията на кубинеца, наречена „Марлин”, обаче рибарят убива рибата.
Фелдман открива още едно произведение от автора на „Сбогом на оръжията”, чийто сюжет е близък до написаното от Серпа. Става въпрос за романа „Да имаш и да нямаш”, по който дори е сниман филм с Хъмфри Богарт в главната роля. Тук пък приликите са с книгата „Контрабанда“ на кубинеца. В нея дори е споменат самият Хемингуей – при това леко пародийно.
Хемингуей първи подава ръка за приятелство на кубинеца. Среща ги техен приятел. Серпа е притеснен, че американецът иска да си върне за подигравката. Но още първата реплика разсейва опасенията му. Хемингуей всъщност е възхитен от кубинския си колега. „Ти си най-добрият писател на романи в Латинска Америка„, казва му той.
„Наистина се откриват много прилики – казва литературният историк Фелдман. – На всичко отгоре има доказателства, че Хемингуей е бил наясно с написаното от Енрике Серпа. Но в архива му има и писмо, от което може да се направи определен извод. А той е, че Хемингуей е харесвал Серпа, че кубинският автор е бил вдъхновение за него.”
Работата на Фелдман в архива на Хемингуей отваря врата и към друго… С близо век закъснение светът да разбере, че Енрике Серпа пише наистина добре. Нещо, което Хемингуей още тогава е искал да ни каже.
