Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай Петков тръгва от миналото, но подминава нашето време и
стига до края на… предсказанията на Нострадамус
За Джон Хог – автора на книгата “Нострадамус” не знаех нищо. Може би единствено снимката му. С брада до пояс, точно както старите гравюри бяха свикнали да изобразяват самия Нострадамус. По-късно научих, че изследвайки изворите за загадъчния французин, Хог – de facto – му бе посветил целия си съзнателен живот. Ако на света съществуваше истина от първа инстанция, чрез която можехме да разберем къде минава границата между факта и легендата, между науката и мълвата, то със сигурност, това трябваше да е книгата «Нострадамус» на Джон Хог.
Прочетох я се замислих, че дори и да не е така, никой не може да докаже противното. Най-малкото заради удивителното съчетание на художествено и академично писане. Иска ли човек да види какво се случва във френския XVІ век, да усети Чумата и Реформацията, да се докосне до фона, на който изгряват звездите на Рабле и Парацелс, на Скалигер и Дюрер, на Монтен и на Пиер дьо Ронсар, изборът на тази книга е чудесен. Типовете образованост, университетските градове (особено Монпелие), съчетанието от медицина и кабала, фармация и алхимия, странстващи поети и вагабонти; панорама – завършена и цялостна – от кралете до епископите и оттам – през кюрета, магистри и търговци до сводници, разбойници и конекрадци… всичко онова, без което не бива да мислим личността на Нострадамус, е тук. Тук са и «Халдейските оракули» на Ямблих, и «Египетските (му) мистерии»… теургии, гоетии и всевъзможни мантики, тоест безкрайните лабиринти на бюргерската мистика, по повод на която Умберто Еко казваше: «излязохме от мрачното Средновековие, за да попаднем в епохата на кабалата и черната магия». А това – от своя страна – показва (и доказва), че няма нищо ново под слънцето, че корените на модерния еклектизъм са много, ама много дълбоки. От което – особено ако “Нострадамус” се чете по Еньовден – би могло да следва, че книгата предлага и сборник с магически рецепти. Не казвам, че сготвеното по тези рецепти е безвредно; но любознателният читател си струва да се разходи до трапезарията, където се предлагат. Защото се намира в академията за магьосници, там където Джоан Роулинг и Хари Потър и до ден днешен водят магистърски програми. Далеч съм от мисълта да възраждам традициите да се варят халюциногенни гъби в светена вода. Не бих препоръчвал и сярата да се използва за подправка. Все едно дали носи спомена за Емпедокъл и вулкана в Етна. Дори ако сготвената по предписанията на Нострадамус торта така вдъхнови читателя, че да напише десет тома четиристишия, разказвайки времената до края на XXXVІІ век, пак бих имал (поне) едно наум. Но от друга страна, не бих отрекъл, че съществува известно очарование в подобни експерименти. Защото в опита да се измисли философското злато, алхимиците откриват майсенския порцелан. Подобна грешка води учителя му – Парацелс до създаването на аспирина. Така или иначе, решим ли да консервираме храни, можем да използваме магическото действие на новооткритите от тях фармакони.
Според преданието, четейки Хипократ, Нострадамус измислил конфитюра от диви череши. Дори описал лечебните му свойства в «Книга за фармацията и консервирането»… четири века преди откриването на консервите и консервирането
Сега разбира се, е лесно да се каже, че Нострадамус е бил мошеник. Проблемът е, че приложи ли се подобна мяра, под нейните удари ще попаднат и хора като Леонардо да Винчи, защото лудостта на епохата, желанието да гледаш с едното си око хилядолетие и половина напред, а с другото – хилядолетие и половина назад, освен фантасмагории създава и перспективата, в която ще се появят личности като Дон Кихот и Сервантес, Хамлет и Шекспир. Нещо повече, Модерна Европа ще търси своя изход от Средновековието именно чрез фигури като Нострадамус. Най-малкото, защото без него нямаше как да се появи и неговия антипод – Декарт, нямаше да ги има онези рефлексии за сънищата и съществуването, за мисленето и онзи магьосник, който дори истински да ни мами, че съществуваме, не може съвсем да ни измами, защото фактът, че сме измамени, най-красноречиво доказва, че съществуването ни е истинско. При все че – мнозина биха казали – благодарение на Нострадамус науката открива топлата вода, бих искал да припомня, че до 1553 г. същата тази наука смяташе, че водата е не само вредна, но и е основен разпространител на чумата. Тогава в родния си град – Салон, Нострадамус чете прословутия си трактат за водата и стига до скандалното откритие, че ако тя се използва за пиене и за къпане, човек няма да стане по-смъртен, отколкото е.
Казват, оттам тръгнала традицията на литературните салони. Така че освен «пророчествата» до есента на 3697 година, светът е научил от “нашия” човек какво да прави с водата… Което не е малко…
