Норвежката писателка представи лично дебютния си роман за деца в София
Името Гюдрюн Скретинг звучи като митичен скандинавски герой, но зад него стои реална, пухкава и сърдечна жена от Норвегия. Тя е концертиращ пианист, майка на двама сина и автор на една смела книга за тийнейджъри – „Антон и други проишествия“. Книгата е първа част от трилогията за 12–годишно момче, склонно да проявява инициатива в каши, които обикновено възрастните забъркват, а децата се явяват тяхно следствие. Такъв е случаят с Антон, научил в крехка възраст, че е грешка на спукан презерватив. Вместо да изпадне в шок, депресия или да се оплаче на социалните служби, младежът хуква да спасява смотания си баща, като въвлича в комични случки своите приятели в училище. Гюдрюн Скретинг ни покани да видим фиордите в Норвегия, да посетим някой от добрите им ресторанти и да не забравяме, че там има и страхотни писатели. Една предубедена балканска душа обаче поиска да узнае друго
– Представете ни семейството на вашия герой.
– Антон живее сам с баща си, защото майка му е починала, когато той е бил бебе, и сега момчето решава, че е добре да намери жена за татко си.
– Често ли се срещат такива семейства в Норвегия, при които единият родител отсъства?
– Има много разведени или разделени семейства, но детето дори да не живее с двамата родители, винаги поддържа контакт с другия.
– Тук голяма тема в българското общество стана либералното възпитание на децата, какво мислите вие?
– В Норвегия беше тема преди 20 години. Днес норвежците са доста стриктни, те създават определени граници за децата си, а това, в което наистина са добри, е, че говорят много с тях, непрекъснато ги питат как се чувстват, какво преживяват, какво мислят, възпитават ги от малки и хлапетата не са чак така разпуснати. Може би са по-отворени към трудни теми, например секса, но все пак са си деца и както всички свои връстници по света, се стесняват да обсъждат това свободно.
– Но защо Антон се втурва да организира ежедневието на зрял човек дотам, че го записва на курс по плетене, за да среща повече жени… Може ли да се каже, че ролите са разменени и детето изземва функциите на родителя?
– Да, може да се каже. Всичко започва, когато Антон научава, че не е бил планиран и негова цел става да се превърне в смисъл на малкото семейство, което представляват двамата с баща му. По тази причина момчето се забърква във всякакви щуротии, които се смешни, защото самият той не е дорасъл за подобна роля – да търси жена на баща си.
– А каква е вашата цел с този роман?
– Искам да покажа, че всяко дете е важно, без значение дали е било планирано, или не.